Das Meer erstralt im Sonnenschein,
Als ob es golden wär.
Ihr Brüder, wenn ich sterbe,
Versenkt mich in das Meer.
 

Hab’ immer das Meer so lieb gehabt,

Es hat mit sanfter Fluth
So oft mein Herz gekühlet;
Wir waren einander gut.

Heinrich Heine

извор:

https://de.wikisource.org/wiki/Das_Meer_erstralt_im_Sonnenschein

...........................................................................

дословен превод:

Морето заблестява под слънчевото сияние —
сякаш е златно.
Вие, братя, когато отвъдна (дословно е казано — „... когато умра...“),
ме хвърлете да потъна в морето.

Морето винаги ми е било толкова мило,
то толкова често с нежен прилив
ми е успокоявало (дословно — „ми е охлаждало“) сърцето;
ние с морето един към другиго се отнасяхме с добро.

...........................................................................

опит за римуван превод на тази Хайнева творба:

Морето — сякаш от злато̀ —
под слънцето блести.
Там, братя, придънѐте
ме, смърт в мен щом влети.

Обикнах морето завинаги
и си добрувахме.
То с прилив ми сърцето
разнежи — ликувахме.

...........................................................................

опит за алтернативен римуван превод:

Морето — сякаш от злато̀ —

под слънцето блести.

Там, братя, ме хвърлете,

смърт в мене щом влети.

Обикнах морето завинаги

и си добрувахме.

То прилив благ в сърцето

ми вля и ликувахме.