Как да забравя

Беше лятна нощ, над града падаше нощта.

Между фламенко, червено вино и една песен на Серат,

очарова ме онзи поглед, пълен с душа и дяволитост,

радостта на нейното тяло събужда цял ураган.

Със стрела, тук в гърдите ми, остана гравирана нейната мистерия,

заклинанието на нейните целувки запали изкушението.

Кажи ми, циганко, къде отиде?

Останах изгубен в този сън,

и до деня, в който те намеря, отказвам да се събудя.

Заради теб, заради изоставеното желание в тази кожа.

Кълна се, един ще те намеря.

Как да забравя твоите зелени изумрудени очи,

които дори душата ми откраднаха,

които оставиха сърцето ми самотно.

Как да забравя онова очарование на сирена,

което сега бушува в кръвта ми и може да ме отрови.

Как да забравя.

Със стрела, тук в гърдите ми, остана гравирана нейната мистерия,

заклинанието на нейните целувки запали изкушението.

Кажи ми, циганко, къде отиде?

Останах изгубен в този сън,

и до деня, в който те намеря, отказвам да се събудя.

Заради теб, заради изоставеното желание в тази кожа.

Кълна се, един ще те намеря.

Как да забравя твоите зелени изумрудени очи,

които дори душата ми откраднаха,

които оставиха сърцето ми самотно.

Как да забравя онова очарование на сирена,

което сега бушува в кръвта ми и може да ме отрови.

Как да забравя.

Как да забравя твоите зелени изумрудени очи,

които дори душата ми откраднаха,

които оставиха сърцето ми самотно.

Как да забравя онова очарование на сирена,

което сега бушува в кръвта ми и може да ме отрови.

Как да забравя.

Заради теб, заради изоставеното желание в тази кожа.

Кълна се един ще те намеря.

Как да изтръгна от устните всички тези целувки от любов,

този тъжен поглед, който омагьоса сърцето ми.

Без теб, циганко моя, губя ума си.

Ай, обичам те, защото ме правиш щастлив.

Виж, виж, виж, как мечтае, мечтае моето сърчице,

но виж как движиш ханша си, когато танцуваш,

направо умирам.

Как да забравя.

Как да забравя твоите зелени изумрудени очи,

които дори душата ми откраднаха,

които оставиха сърцето ми самотно.

Как да забравя онова очарование на сирена,

което сега бушува в кръвта ми и може да ме отрови.

Как да те забравя.