Diаmonds and Rust -Jone Baes
Well I'll be damned
Here comes your ghost again
But that's not unusual
It's just that the moon is full
And you happened to call
And here I sit
Hand on the telephone
Hearing a voice I'd known
A couple of light years ago
Heading straight for a fall
As I remember your eyes
Were bluer than robin's eggs
My poetry was lousy you said
Where are you calling from?
A booth in the Midwest
Ten years ago
I bought you some cufflinks
You brought me something
We both know what memories can bring
They bring diamonds and rust
Well you burst on the scene
Already a legend
The unwashed phenomenon
The original vagabond
You strayed into my arms
And there you stayed
Temporarily lost at sea
The Madonna was yours for free
Yes the girl on the half-shell
Would keep you unharmed
Now I see you standing
With brown leaves falling around
And snow in your hair
Now you're smiling out the window
Of that crummy hotel
Over Washington Square
Our breath comes out white clouds
Mingles and hangs in the air
Speaking strictly for me
We both could have died then and there
Now you're telling me
You're not nostalgic
Then give me another word for it
You who are so good with words
And at keeping things vague
Because I need some of that vagueness now
It's all come back too clearly
Yes I loved you dearly
And if you're offering me diamonds and rust
I've already paidДиаманти и ръжда
О , по дяволите. /Трябва да съм прокълната/
Ето идва твоят дух отново,
но това не е необичайно.
Трябва само да е пълнолуние
и ти случайно да позвъниш.
И ето аз седя,
държа телефона ,
слушайки познатият глас.
Преди няколко светлинни години
ме водеше право към падение.
Както си спомням очите ти бяха по-сини,
от яйцата на червеношийка.
Моята поезия била отвратителна,каза ти.
Откъде се обаждаш?
Една кабина в Средният изток.
Преди десет години
аз ти купих някакви копчета за ръкавели,
ти ми донесе нещо.
Ние и двамата знаем какво спомените могат да донесат -
те ни носят диаманти и ръжда.
Да , ти се появи на сцената.
Вече една легенда.
Едно мръсно явление,
истинският бродяга.
И скиташе в моите обятия,
и там ти остана.
Временно изгубен в морето.
Мадоната бе твоя за да я оставиш
Да,момичето от крайбрежието
би ли те опазило невредим.
Сега те виждам, ти стоиш
с кафяви листа падащи наоколо
и със сняг в косите ти.
Сега ти се смееш през прозореца
на този долнопробен хотел
на площад Вашингтон.
Нашите дихания издишват бели облаци,
смесват се и увисват във въздуха.
Казвам, според мен.
ние двамата трябваше да умреме там и тогава.
Сега ти ми говориш
че не си носталгичен.
Но дай ми една друга дума за това.
Ти който си толкова добър с думите
и владееш двусмислието на нещата.
Защото аз се нуждая малко от това двусмислие сега.
Всичко е толкова ясно .
Да аз те обичах,скъпи
и ако ти сега ми предлагаш диаманти и ръжда,
аз вече платих.
© Любен Стефанов Всички права запазени