Ветер с моря
Заблудились в откровеньях, пропали мы
На мгновение в любовь, просто так поверив
Мы построили песочный замок, там у воды
Но не нужно было нам, верить тем словам
Ветер с моря, холод в душе
Невозможно, поздно уже
Слез не надо, слезы вода, по секундам
Время убегает, где-то тает навсегда
Замерзаю не согреться, мне у огня
Понимаю, что тебя, так мне не хватает
От судьбы нам ни куда, ни деться, прости меня
Я хотел бы быть с тобой, но с тобой другой
Вятър от морето
Заблудихме се в откровения, изгубихме се.
Просто така, повярвайки за миг в любовта.
Построихме пясъчен замък там, във водата.
Но не ни беше нужно да вярваме толкова на думите.
Вятър от морето, хлад в душата.
Невъзможно е, късно е вече.
Сълзи не са нужни, сълзите са вода, по секунди.
Времето се изплъзва, някъде се губи завинаги.
Замръзвам, не сгрявам себе си на огъня.
Разбирам, че така ми липсваш.
От съдбата няма къде да се скрием, прости ми.
Бих искал да съм с теб, но с теб е друг.
© Деметра Всички права запазени
поздравления