She Walks in Beauty

George Gordon Byron 1788 - 1824

I.

She walks in beauty, like the night               

Of cloudless climes and starry skies;            

And all that’s best of dark and bright          

Meet in her aspect and her eyes:                  

Thus mellowed to that tender light              

Which heaven to gaudy day denies.            

II.

One shade the more, one ray the less,          

Had half impaired the nameless grace          

Which waves in every raven tress,               

Or softly lightens o’er her face;                    

Where thoughts serenely sweet express       

How pure, how dear their dwelling place.   

III.

And on that cheek, and o’er that brow,       

So soft, so calm, yet eloquent,                     

The smiles that win, the tints that glow,      

But tell of days in goodness spent,              

A mind at peace with all below,                   

A heart whose love is innocent!   

Тя стъпва в прелест като нощ

І.

Тя  стъпва в прелест, като нощ     

с искрящи звездни небеса.             

Тъма и блясък – с тиха мощ           

изпълват ѝ очи, снага,                    

смегчени в нежна светлина           

тъй неприсъща на деня.                 

ІІ.

В добавка сянка, лъч един             

изящността ще развалят                 

от всяка букла, що струи.              

Тъй меко се светли ликът,             

где мисъл ясна ще разкрий            

душевната ѝ чистота.                     

ІІІ.

И тез очи с извити вежди,             

тъй тихи и красноречиви,             

с отсенки фини и усмивка ведра  

нам доброта показват жива,          

душа за мир със всеки щедра,       

сърце обичащо, невинно!   

Превод: Д.Г.