Не стой на гроба ми и не плачи:
не съм във него и не ми се спи.
Летя сред поривите на безбройни ветрове,
блестя в снежинките на бели снегове
и осветявам най-узрелите жита.
Дъждът съм, който пада есента.
Когато сутрин се събуждаш в тишина,
ще бъда в мимолетната кавга
на ято птици, тихо пляскащи с крилата,
а вечер ще се свивам сред звездите в небесата...
Не стой на гроба ми и не плачи –
аз жив съм и въобще не ми се спи.
---
Оригинал:
Do not stand at my grave and weep.
I am not there; I do not sleep.
I am a thousand winds that blow.
I am the diamond glints on snow.
I am the sunlight on ripened grain.
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning's hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight.
I am the soft stars that shine at night.
Do not stand at my grave and cry;
I am not there; I did not die.
- Mary Elizabeth Frye
© Емил Всички права запазени