Doors Down - She Don't Want the World
The open wound she hides
She just keeps it bundled up
And never lets it show
She can't take much more of this
But she can't let it go
And that's ok.. She don't want the world
And all the things she says
He's just lying there without someone to hear her cry
She slips off into a dream about a place to hide
And that's ok.. She don't want the world
This love she feels
Everything she's havent known or ever thought was real
Seems like it's been thrown away
Now how she gonna live
It's ok.. She don't want the world
Those words she never spoke
Hold a life of memories of all the times before
She tried to show him love
While he would only ask for more
But its ok.. She don't want the world
Softly in her sleep
Pictures of the life she's born in forcelly appear
She has seen them all before
But somehow never quite this clear
She just smiles.. She don't want the world
This love she feels
Everything she's havent known or ever thought was real
Seems like it's been thrown away now how she's gonna live
It's ok.. She don't want the world
A brand new morning shines
She wakes up alone again
This time to face the day
She just wears this time to make it
As she simply walks away
And it's ok.. She don't want the world
----------------------------
Тя не иска света
Отворената рана, която крие.
Тя просто я държи превързана
и никога не я показва.
Не може да понесе още от това,
но и не може да го пусне.
И това е наред... Тя не иска света.
И всички неща, които казва.
Той просто лежи там, без никой да чуе плача и.
Изплъзва се в сън, за място да се скрие.
И това е наред... Тя не иска света.
Тази любов, която изпитва.
Всичко, което е знаела или мислила, че е истинско,
изглежда е било хвърлено далеч.
Сега как тя ще живее.
Добре е... тя не иска света.
Тези думи, които никога не произнася,
държат живот от спомени за всички изминали времена.
Опитва се да му покаже любов,
когато той, просто би поискал за още.
Но е наред... Тя не иска света.
Нежно в съня й,
картини на живота, в който насилствено се явява.
Тя ги е виждала всички преди,
но някак си никога толкова ясни.
Тя просто се усмихва... Тя не иска света.
Тази любов, която изпитва.
Всичко, което е знаела или мислила, че е истинско,
изглежда е било хвърлено далеч.
Сега как тя ще живее.
Добре е... тя не иска света.
Чисто нова утрин изгрява.
Отново се събужда сама.
Този път да посрещне деня.
Та само носи това време да се справи.
И просто си тръгва.
И това е наред... Тя не иска света.
© Диляна Неделчева Всички права запазени