Ех, цъфти Калина до ручея в поле,
дето си залюбих напето момче.
Него го залюбих, но за зла беда,
не си го признавам, днес съм без слова.
не си го признавам, днес съм без слова.
Той живей, не знае нищичко, дори
че мома по него в мисли се топи.
Над ручей от Калина цвят се леко рони,
а любовта не остарява, тази що ги гони.
а любовта не остарява, тази що ги гони.
Любовта моминска с дните ми диша,
да си позволя ли тук да я опиша? ...