Eisbrecher - Frage
Schenk mir dein Lächeln
mit Tränen im Gesicht
Führ mich hinaus
aus dem Dunkel ins Licht
Du lässt mich deine Wärme spüren
Du berührst mich vertraut
Blickst hinter meine Maske
Gehst mir unter die Haut
Sag mir —
Siehst du mich – spürst du mich
Wo lebst du – verstehst du
Was suchst du
Warum liebst du mich
Warum liegst du in meinen Armen
Los sag schon
Warum liebst du mich
Warum bleibst du an meiner Seite
Los sag mir
warum du nicht gehst
Schließ deine Augen
Sag mir was du spürst
Ich habe keine Angst mehr
wenn ich weiß
dass du mich führst
Du deckst mich
zärtlich mit dir zu
ohne einen Laut
Gräbst dich tief in mich hinein
Gehst mir unter die Haut
Warum liebst du mich
Warum liegst du in meinen Armen
Los sag schon
Warum liebst du mich
Warum bleibst du an meiner Seite
Los sag schon
Warum du mich jetzt noch
wie am ersten Tag liebst
Mir alle Sünden vergibst
Warum du mich noch verstehst
Ich weiß dass du noch
an mich glaubst
Weiß nicht warum du mir noch vertraust
Sag mir warum du nicht gehst
Sag warum liebst du mich
Warum glaubst du noch an mich
Sag warum brauchst du michПодари ми усмивката си,
със сълзи на лицето.
Иведи ме навън,
от тъмнината в светлина.
Позволяваш ми да чувствам топлината ти.
Докосваш ме с доверие,
виждаш зад маската ми,
влизаш ми под кожата.
Кажи ми:
виждаш ли ме, чувстваш ли ме.
Къде живееш. Разбираш ли,
какво търсиш.
Защо ме обичаш?
Защо лежиш в ръцете ми?
Хайде, кажи ми,
защо ме обичаш.
Защо оставаш на моя страна.
Хайде, кажи ми,
защо не си тръгваш.
Затвори очи.
Кажи ми, какво чувстваш.
Вече не ме е страх,
когато знам,
че ти ме водиш.
Прикриваш ме,
нежно със себе си.
Без звук,
потъваш дълбоко в мен.
Влизаш ми под кожата.
Защо ме обичаш?
Защо лежиш в ръцете ми?
Кажи ми,
защо ме обичаш.
Защо оставаш на моя страна.
Хайде, кажи ми.
Защо сега ме обичаш,
така, както първия ден.
Прощаваш ми всички грехове.
Защо още ме разбираш.
Зная, че все още
ми вярваш.
Не зная само, защо още ми се. доверяваш.
Кажи ми, защо не си тръгваш
Кажи, защо ме обичаш?
Защо още вярваш в мен?
Кажи, защо се нуждаеш от мен?
© Елена Ценкова Всички права запазени