ELKE HEIDENREICH  Wer nicht liest ist doof

Als Kinder haben wir auf die Hauswände gemalt : “ Wer DAS liest ist doof “.Ach, und wie haben wir uns dann gefreut, wenn es  Eltern und  Lehrer lasen, die Doofen! Heute moechte ich manchmal – gibt es ueberhaupt noch Kreide? – Kreide nehmen und beschwoerend ganz gross auf alle Waende schreiben: „Wer NICHT liest  ist doof “. Es gibt eine Menge Leute, die nicht lesen.Und jetzt werden Sie sagen, na, die koennen dafuer sicher prima Fussball spielen und Computer reparieren oder haben nheimlich viel Herzenswaerme oder Charakter oder sind erfolgreiche Manager.Und ich sage Ihnen : Wer nicht liest,ist trotzdem doof.

Die Lust, ein fasziniernedes Buch zu lesen, darin zu versinken, ist auch die Lust am Leben.Und es bedeutet natuerlich auch, sich nicht  von anderen Medien ablenken zu lassen.Dann kann es eine gluehende Liebesgeschichte werden – die zwischen einem Buch und einem leidenschaftlichen Leser.

Lesen ist anstrengend und aufregend – wie die Suche nach dem passenden Partner.Ob es die grosse Liebe war, oder nur eine unbedeutende Kurzbeziehung, weiss man erst hinterher – und ein vielversprecheder Titel ist noch keine Garantie fuer ein wunderbares Leseerlebnis.

Lesen ist gefaehrlich, wie eine Krankheit, wie ein Fieber.Es stellt viele Fragen, weckt Traeume und Widerstand.Nicht ohne Grund verbieten und verbrennenDikatoren zuerst die Buecher und stecken die Dichter ins Gefaengnis.

Die Literatur ist auch ein Spiel.Spiel mit Lust verbunden.Wer keine Lust am Lesen hat, soll es halt lassen.Er kann ja trotzdem ein hervorragender Elektronikspezialist sein, er kann Herzen verpflanzen oder zum Mond fliegen.Ein bisschen doof ist er aber  doch – schon weil er auf Lust verzichtet.

Nach jedem Buch ist man ein anderer Mensch als vorher.Auf irgendeiner Postkarte stand einmal: „ Lesen ist fuer die Seele, was Gymnastik fuer den Koerper ist.“Es hat eine heilende Wirkung: Lesen macht nicht unbedingt gluecklicher, aber man lernt sich besser kennen.Lesen ist  auch die Erfahrng von Unterschieden – ich sehe, dass  zu anderen Zeiten Menschen anders gelebt haben oder an anderen Orten unter anderen Umstaenden anders leben als ich.

Ist also nicht der, der all das nicht wahrhaben will – nun ja .....doof?

ЕЛКЕ ХАЙДЕНРАЙХ Който не чете, е тъп

Като деца пишехме с тебешир по стените на къщите : „Който чете ТОВА е тъп ”.  Ах, и как се радвахме после, когато го четяха родители и учители. Те бяха  глупаците!

Днес понякога искам да взема тебешир – има ли изобщо все още тебешир – и да напиша съзаклятнически с най–големи букви по всички стени: „ КОЙТО НЕ ЧЕТЕ, Е ТЪП.”  Много хора не четат. И сега ще кажете - е, да, те пък за сметка на това могат да играят чудесно футбол и да поправят компютри или са ужасно добросърдечни и с хубав характер или са  менажери с много успехи. А аз ще Ви кажа:

Въпреки това, който не чете е тъп.

Удоволствието да прочетеш една увлекателна книга, да потънеш в нея, е удоволствието от живота. И това означава естествено също така да не отвличаме вниманието си чрез други медии. Тогава четенето може да се превърне в гореща любовна история  - история между книгата и страстния читател.

Четенето  изисква напрежение и вълнува – като търсенето на подходящ партньор. Дали това е била голямата любов или само незначителна кратка връзка се знае чак накрая – и едно многообещаващо заглавие все още не е гаранция  за прекрасно читателско изживяване.

Четенето е опасно, като болест, като треска. То поставя много въпроси, пробужда мечти и съпротива. Не без причина диктаторите първо забраняват и изгарят книгите и хвърлят авторите в затвора.

Литературата е също и игра. Игра, свързана с удоволствието. Който не изпитва удоволствие при четене,  по–добре да се откаже. Той може въпреки това да бъде водещ специалист по електроника, може да присажда сърца или да лети до Луната. Но все пак си е  мъничко тъп – понеже се отказва от удоволствието.

След всяка прочетена книга човек е по–различен от преди.  На някаква пощенска картичка беше написано: „Четенето е това  за душата, което е спортът за тялото.”

Четенето има оздравително действие:  то не ни прави непременно по–щастливи, но човек се опознава по–добре. Четенето е осъзнаване на разлики  - аз виждам, че в различните времена  хората са живели по  друг начин или на други места и при други обстоятелства живеят различно от мен.

Не е ли този, който не иска да възприеме това... мъничко тъп?