My life has always been Животът ми
for me enigma. бе винаги енигма -
I failed to read сигналите му
the messages it sent тъй не разпознах....
And all my body А тялото ми
suffered from the stigma страдаше от стигмата
Of human sins and faults на мразения днес
I now resent… от мене грях...
My life is passing slowly – Животът мой
like a train минава като влака,
That finds no place to stop за който няма спирка.
and leave me there И дори
I don’t know where it takes me не зная накъде
and again тъй равно трака...
I feel as if it takes me Но чувствам,
to nowhere… че към края си върви...
My life will leave me one day – Аз знам - един ден
that’s for sure той ще ме остави...
And God knows what awaits me Какво ме чака там,
far beyond! отвъд – не зная
But till my last day Но до последно
I will be allured влюбен
By this enchanting life… и подмамен
Until I’m gone…! от тоз живот -
аз ще вървя докрая....
© Георги Ванчев Всички права запазени