Облак в знойна вис се свива
и река в лъчи обляна
искрометно се извива
като лента от стомана.
Час по час е все по-вряло,
скри се сянката в гората,
и полето избеляло
вее сладки аромати.
Чуден ден! Всевечно тука
пак ще е така – реката
ще тече и ще блещука,
и ще лъхат зной полята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация