Финли - Светът, който не съществува

(Autori: Simone Tomassini)

(Автори: Симоне Томасини)

Il mondo che non c'è

Ho una valigia di speranze
Quelle di una vita intera
Forse è meglio se le lascio un po' qua
Per quando tornerò
Sogni da inseguire
Prima che poi siano loro ad inseguirmi
Quando smetto di crederci
Una promessa ancora buona
E sono pronto a mantenerla
A fare tutto in questa vita
Poi nell'altra si vedrà
E allora portami a ballare
Andiamo dove ti pare
Chi se ne frega di tutto ormai

Andiamo via
Verso il mondo che non c'è
Anche solo per un attimo
Sai che non ci troveranno mai
Nel mondo che non c'è

Ho una valigia di ricordi
Quelli di una vita intera
Facce che non riconosco
Facce da dimenticare
Siamo nati per errore
Siamo morti già da un pezzo
Abbiamo voglia di ballare
Siamo ancora qui a gridare

Via verso il mondo che non c'è
Anche solo per un attimo
Sai che non ci troveranno mai
Se andiamo via
Dove il mondo non c'è più
Qui non servirà un miracolo
Vivi o morti non ci avranno mai
Il mondo che non c'è

Ho una valigia di domande
Quelle di una vita intera
Le risposte quelle noi
o le cerco da una vita
Come acqua nel deserto
Come il cielo sulla testa
Come l'aria che respiro
Come il sole all'improvviso
(oh oh oh oh oh oh oh oh oh oh oh oh oh)

Andiamo via
Verso il mondo che non c'è
Anche solo per un attimo
Sai che non ci troveranno mai
Siamo qui
Dentro al mondo che non c'è
Qui non servirà un miracolo
Vivi o morti non ci avranno mai
Il mondo che non c'è

Светът, който не съществува

Имам куфар пълен с надежди,

онези от цял един живот.

Може би е по-добре да ги оставя за малко тук... до когато се завърна.

Мечти, които да последвам,

преди да ме последват те,

когато аз престана да им вярвам.

Обещание, все още добро,

което съм готов да спазя –

да направя всичко в този живот,

а после в следващия ще видим.

Тогава, заведи ме да танцуваме.

Да отидем, където ти желаеш.

На кой му пука за всичко сега?

Да избягаме

към светът, който не съществува,

дори само за миг.

Знай, че няма да ни намерят никога

в светът, който не съществува.

Имам куфар пълен със спомени,

онези от цял един живот.

Лица, които не разпознавам.

Лица, които да забравя.

Родени сме по грешка

и сме мъртви отчасти вече.

Искаме да танцуваме.

Все още сме тук да крещим!

Далеч към светът, който не съществува,

дори само за миг.

Знай, че няма да ни намерят никога,

ако избягаме...

където светът не съществува вече.

Тук не са нужни чудеса.

Живи и мъртви няма да ни имат вече.

Светът, който не съществува.

Имам куфар пълен със въпроси,

онези от цял един живот.

Отговорите, онези които ние

търсим от цял един живот.

Като вода в пустинята.

Като небе на главата.

Като въздухът, който дишам.

Като изведнъж изгряло слънце.

Да избягаме

към света, който не съществува,

дори само за миг.

Знай, че няма да ни намерят никога.

Тук сме

във света не съществува вече.

Тук не са нужни чудеса.

И живи, и мъртви, няма да ни имат вече.

Светът, който не съществува.