Fort Minor-Kenji

My father came from Japan in 1905
He was 15 when he immigrated from Japan
He worked until he was able to buy respect and build a store

Let me tell you the story in the form of a dream,
I don't know why I have to tell it but I know what it means,
Close your eyes, just picture the scene,
As I paint it for you, it was World War II,
When this man named Kenji woke up,
Ken was not a soldier,
He was just a man with a family who owned a store in LA,
That day, he crawled out of bed like he always did,
Bacon and eggs with wife and kids,
He lived on the second floor of a little store he ran,
He moved to LA from Japan,
They called him 'Immigrant,'
In Japanese, he'd say he was called "Issei,"
That meant 'First Generation In The United States,'
When everybody was afraid of the Germans, afraid of the Japs,
But most of all afraid of a homeland attack,
And that morning when Ken went out on the doormat,
His world went black 'cause,
Right there; front page news,
Three weeks before 1942,
"Pearl Harbour's Been Bombed And The Japs Are Comin',"
Pictures of soldiers dyin' and runnin',
Ken knew what it would lead to,
Just like he guessed, the President said,
"The evil Japanese in our home country will be locked away,"
They gave Ken, a couple of days,
To get his whole life packed in two bags,
Just two bags, couldn't even pack his clothes,
Some folks didn't even have a suitcase, to pack anything in,
So two trash bags is all they gave them,
When the kids asked mom "Where are we goin'?"
Nobody even knew what to say to them,
Ken didn't wanna lie, he said "The US is lookin' for spies,
So we have to live in a place called Manzanar,
Where a lot of Japanese people are,"
Stop it don't look at the gunmen,
You don't wanna get the soldiers wonderin',
If you gonna run or not,
'Cause if you run then you might get shot,
Other than that try not to think about it,
Try not to worry 'bout it; bein' so crowded,
Someday we'll get out, someday, someday.

As soon as war broke out
The F.B.I. came and they just come to the house and
"You have to come"
"All the Japanese have to go"
They took Mr. Ni
People didn't understand
Why did they have to take him?
Because he's an innocent laborer

So now they're in a town with soldiers surroundin' them,
Every day, every night look down at them,
From watch towers up on the wall,
Ken couldn't really hate them at all;
They were just doin' their job and,
He wasn't gonna make any problems,
He had a little garden with vegetables and fruits that,
He gave to the troops in a basket his wife made,
But in the back of his mind, he wanted his families life saved,
Prisoners of war in their own damn country,
What for?
Time passed in the prison town,
He wanted them to live it down when they were free,
The only way out was joinin' the army,
And supposedly, some men went out for the army, signed on,
And ended up flyin' to Japan with a bomb,
That 15 kilotonne blast, put an end to the war pretty fast,
Two cities were blown to bits; the end of the war came quick,
Ken got out, big hopes of a normal life, with his kids and his wife,
But, when they got back to their home,
What they saw made them feel so alone,
These people had trashed every room,
Smashed in the windows and bashed in the doors,
Written on the walls and the floor,
"Japs not welcome anymore."
And Kenji dropped both of his bags at his sides and just stood outside,
He, looked at his wife without words to say,
She looked back at him wiping tears away,
And, said "Someday we'll be OK, someday,"
Now the names have been changed, but the story's true,
My family was locked up back in '42,
My family was there it was dark and damp,
And they called it an internment camp

When we first got back from camp... uh
It was... pretty... pretty bad

I, I remember my husband said
"Are we gonna stay 'til last?"
Then my husband died before they close the camp.


Кенджи

Баща ми дойде от Япония през 1905.
Той бе едва на 15, когато емигрира.
Работеше, докато успя да си купи уважение и да построи магазин.

Нека ти разкажа историята под формата на сън.
Не знам защо трябва го кажа, но знам какво значи.
Затвори очи, просто си представи сцената,
докато ти я обрисувам:
Беше Втората Световна Война,
когато този човек, Кенджи, се събуди.
Кен не беше войник.
Той бе просто човек със семейство, който притежаваше магазин в Ел Ей.
Онзи ден той стана от леглото както винаги.
Бекон и яйца със съпругата и децата.
Живееше на втория етаж на малкия магазин, който притежаваше.
Той се премести в Ел Ей от Япония.
Те го наричаха - "имигрант".
На японски, той щеше да каже че го нариат - "Issei".
Това значеше - "Първо Поколение В Щатите".
Когато всички ги беше страх от германците, от японците,
но повечето бяха уплашени от атака на собствена земя.
И онази сутрин, когато Кен излезе на изстривалката,
неговия свят стана черен, защото
точно там, на първата страница на вестника,
три седмици преди 1942 -
"Пърл Харбър беше бомбандиран и японците идват".
Снимки на бягащи и умиращи войници.
Кен знаеше до какво ще доведе това.
Прсто предполагаше как президента казва:
"Злите японци в нашата страна ще бъдат заключени".
Те дадоха на Кен няколко дни
да вземе целия си живот опакован в две чанти.
Само две чанти, не можеше дори да опакова дрехите си.
Някой роднини нямаха дори куфари, за да опаковат нещо вътре.
Така че, две боклукчийски чанти е всичко, което им дадоха.
Когато децата попитаха: "Мамо, къде отиваме"? -
никой не знаеше какво да им каже.
Кен не искаше да лъже, той каза: "Американците търсят шпиони,
затова ние трябва да живеем на едно място наречено Манзанар,
както много други японци".

Спри да гледаш мъжете с оръжията.
Не искаш войниците да се чудят,
дали искаш да избягаш, или не,
защото ако избягаш сигурно ще бъдеш застрелян.
Вместо това се опитай да не мислиш за това.
Опитай се да не се трвожиш за това, макар и да си толкова притиснат.
Някой ден ще излезем, някой ден, някой ден.

Скоро след като войната свърши,
ФБР дойдоха и просто се доближиха до къщата и:
"Ти трябва да дойдеш".
"Всички японци трябва да тръгват".
Те взеха г-н Ни.
Хорат не разбираха,
защо трябваше да го отвеждат?
Защото той е невинен работник.

Така, те са в града с войниците около тях.
Всеки ден, всяка нощ гледайки ги от високо.
От часовникови кули високо около стените.
Кен не можеше да ги мрази истински,
те просто си вършеха работата и
той не искаше да създава никакви проблеми.
Имаше си малка градина с плодове и зеленчуци, от които
даваше на войниците в кошница, която жена му бе направила.
Но дълбоко в мислите си, той искаше семейството му да живее в безопастност.
Затворници на войната в собствената си страна.
За какво?
Времето минаваше в затворническия град,
той искаше те да го забравят, когато ги освободят.
Единствения начин да излезе, беше да се присъедини към армията
и наистина, някои мъже излезнаха заради армията, постъпиха в нея
и свършиха летеейки за Япония с бомба.
Онези 15 килотона експлозив сложиха край на войната доста бързо.
Два града бяха разбити на парчета, края на войната дойде бързо.
Кен излезе, големите надежди за норамален живот, с децата и жена му.
Но когато се прибраха у дома,
това, което видяха ги накара да се чувстват толкова сами.
Тези хора бяха изпразнили всяка стая,
счупили прозорците, или изкъртили вратите.
На пода и стените беше написано:
"Японците не са добре дошли вече".
Кенджи пусна двете си чанти до себе си и просто стоеше отвън.
Той гледаше жена си без да може да каже нищо.
Тя също го гледаше бършеийки сълзите си
и каза: "Някой ден всичко ще е наред, някой ден".
Сега имената са сменени, но историята е истина.
Моето семейство беше там, беше мрачно и влажно.
Наричаха го концентрационен лагер.

Когато се върнахме от лагера
беше... много... много лошо.

Аз, аз помня как мъжа ми каза:
"Ще останем ли до последно"?
Тогава съпруга ми почина преди да затворят лагера.