Стигнахме твърде далече,
не можем да се върнем.
Имаме си нашите добри дни, и лоши.
Когато съм потисната,
казваш, че това те наранява.
Опитваме да не се караме,
но понякога пресичаме границата,
и искам да избягам,
но знам, че няма да ме пуснеш.
Имаме си нашите радости и тъга,
като всеки друг,
Няма значение, че бягаме,
обичаме се и с грешките си.
Припев:
Понякога те обичам,
понякога не,
но никога не съм те пускала да си тръгнеш.
Пътя не е лесен,
но страстта е силна,
Това е нещото, което ме крепи.
Ние сме виновни за грешките си,
макар че, рядко си признаваш,
Всичко, заради което ме накара да преживея,
понякога те мразя,
но това не е грешка.
В живота, който градиш,
е добре да вървиш право по пътя,
а това е цената, която плащаш.
Имаме си нашите радости и тъга,
Нещо, което всеки познава.
Няма значение, че бягаме,
обичаме се и с грешките си.
© Ивета Всички права запазени