Нявга в късна нощ унило, горест и печал стаила,
над писания без сили клюмах уморено пак –
в този миг на сънна скука в стаята отекна звук и
осъзнах, че някой чука вън пред моя вход сред мрак.
„Някой пътник, няма как – рекох – чука вън сред мрак.
Само пътник – не и враг.”
Бе декември, помня, мрачен, но в камината сред здрача
въглен тлееше обаче призрачно със тъмен зрак.
О, как чаках да просветне, че напразно безответно
в книги лек за обич сетна търсех – за Ленора пак.
Ангел просиял, маяк в моя път – Ленора пак
в миналото светъл знак. ...