Sweet child o'mine
She's got a smile that it seems to me
Reminds me of childhood memories
Where everything
Was as fresh as the bright blue sky
Now and then when I see her face
She takes me away to that special place
And if I stared too long
I'd probably break down and cry
Sweet child o'mine
Sweet love o'mine
She's got eyes of the bluest skies
As if they thought of rain
I hate to look into those eyes
And see an ounce of pain
Her hair reminds me of a warm safe place
Where as a child I'd hide
And pray for the thunder
And the rain
To quietly pass me by
Sweet child o'mine
Sweet love o'mine
Where do we go
Where do we go now
Where do we go
Where do we go
Oh, where do we go now
Where do we go
Oh, where do we go now
Oh, where do we go now
Oh, where do we go
Oh, where do we go now
Where do we go
Oh, where do we go now
Where do we go
Oh, where do we go now
No, no, no, no, no, no, no
Sweet child
Sweet child o'mine
Сладко мое дете
Тя има усмивка, която ми
напомня за спомените от детството,
където всичко
беше по-свежо от светлото синьо небе!
Сега и тогава, когато видя нейното лице,
тя ме отвежда на онова специално място,
и ако се загледам твърде дълго,
навярно ще се прекърша и заплача.
Сладко, мое дете!
Сладка, моя любов!
Тя им очи по-сини от небето,
и когато в тях завали,
мразя да гледам в тези очи
и да виждам капката болка!
Нейната коса ми напомня топло и безопасно място,
където мога да се скрия като дете,
и се моля дъждът и бурята
тихо да ме отминат отново.
Сладко, мое дете!
Сладка, моя любов!
Къде отиваме?!
Къде отиваме сега ?!
Къде отиваме?!
Къде отиваме?!
O, къде отиваме сега ?!
Къде отиваме?!
O, къде отиваме сега?!
O, къде отиваме сега?!
O, къде отиваме?!
O, къде отиваме сега?!
Къде отиваме ?!
O, къде отиваме сега?!
Къде отиваме ?!
O, къде отиваме сега?1
Не, не, не, не, не, не, не...
Сладко дете!
Сладко, мое дете!
© Лили Стоянова Всички права запазени