Ich weiß nicht, was soll es bedeuten,
Das ich so traurig bin;
Ein Märchen aus alten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.
Die Luft ist kühl und es dunkelt,
Und ruhig fließt der Rhein;
Der Gipfel des Berges funkelt
Im Abendsonnenschein.
Die schönste Jungfrau sitzet
Dort oben wunderbar,
Ihr goldnes Geschmeide blitzet,
Sie kämmt ihr goldenes Haar.
Sie kämmt es mit goldenem Kamme,
Und singt ein Lied dabei;
Das hat eine wundersame,
Gewaltige Melodei.
Den Schiffer im kleinen Schiffe
Ergreift es mit wildem Weh;
Er schaut nicht die Felsenriffe
Er schaut nur hinauf in die Höh’.
Ich glaube, die Wellen verschlingen
Am Ende Schiffer und Kahn
Und das hat mit ihrem Singen
Die Lorelei getan.
ЛОРЕЛАЙ
/от Хайнрих Хайне/
Не зная какво означава,
че чувствам неясна тъга,
но приказка чудна и стара
ми гони навред мисълта.
Студено е вън и смрачава се,
Рейн тихо и бавно тече.
Безмълвно с лъчите на залеза
се къпят в искри върхове.
Прекрасна девойка седи
сама на върха на скалата,
в косите и накит блести –
те сякаш сами са от злато.
Разресва косите и пее
тя най-чудноватата песен,
гласът и далече се рее,
лодкарят я слуша унесен.
Мелодия тъжна и властна –
в сърцето му болка налива,
не вижда скалата опасна,
следи песента причудлива.
И ето – вълните ще сложат
на лодкаря и лодката край.
Във гроба им, Рейн, ги положи
със песните си Лорелай.
© Василена Всички права запазени
Поздрав!!!