Der Traurige
Allen tut es weh im Herzen, Die den bleichen Knaben sehn, Dem die Leiden, dem die Schmerzen Aufs Gesicht geschrieben stehn.
Mitleidvolle Lüfte fächeln Kühlung seiner heißen Stirn; Labung möcht ins Herz ihm lächeln Manche sonst so spröde Dirn.
Aus dem wilden Lärm der Städter Flüchtet er sich nach dem Wald. Lustig rauschen dort die Blätter, Lustger Vogelsang erschallt.
Doch der Sang verstummet balde, Traurig rauschet Baum und Blatt, Wenn der Traurige dem Walde Langsam sich genähert hat.
|
Опечаленият
На всеки с болка свива се сърцето, щом поглед към младежа блед отправи, от тази мъка и страдание, което на лицето му изписано остава.
Полъхва пропит със съчуствие вятър и хладен жарта от челото отдръпва,
и ведрина душата клета пожелава -
усмивка на девойка – недостъпна.
От безумния шум и градска гълчава,
в гората той търси свое спасение. Там весело шумят листата зелени, звучат щастливи птичи песнопения.
Но внезапно песента замлъква, скръбно шушнат си дърво и лист, щом тъжният младеж пристъпва
бавно, бавно във света горист.
|