ПОВЕШЕНИЕ ВАСИЛА ЛЕВСКИ
О мать ты милая, страна родная,
зачем ты плачешь так жально и скорбно?
Проклятый ворон, и ты птица злая,
над чьей могилой каркаешь грозно?
Ох, знаю, знаю, плачешь ты, матушка
за то что ты теперь - черна рабиня
и твой глас священный, мать моя милая
без силой гаснет - голос в пустыне
Рыдай! Там, на окраине города София,
виселица черная торчит, я увидел
и сын твой один, мать Болгария
повешен висит со страшной силой
Каркает ворон жутко и злобно
и псы и волки воют в закате
старцы с горестью молятся Богу
хлыпают дети, женщини плачут.
Поет зыма лютая, свою злою песьню,
вьюга колючки гонит по полям,
и мороз, и стужа, и плач без надежды -
все полнят сердце с горей и болью.
Превод: Д. Ганев
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
© Димитър Ганев Всички права запазени
http://www.stihi.ru/2012/10/30/2296