1 мин за четене
ПОВЕШЕНИЕ ВАСИЛА ЛЕВСКИ
О мать ты милая, страна родная,
зачем ты плачешь так жально и скорбно?
Проклятый ворон, и ты птица злая,
над чьей могилой каркаешь грозно?
Ох, знаю, знаю, плачешь ты, матушка
за то что ты теперь - черна рабиня
и твой глас священный, мать моя милая
без силой гаснет - голос в пустыне
Рыдай! Там, на окраине города София,
виселица черная торчит, я увидел
и сын твой один, мать Болгария ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация