Ich sehe dich in tausend Bildern,
Maria, lieblich ausgedrückt,
Doch keins von allen kann dich schildern,
Wie meine Seele dich erblickt.

Ich weiß nur, daß der Welt Getümmel
Seitdem mir wie ein Traum verweht,
Und ein unnennbar süßer Himmel
Mir ewig im Gemüte steht.

Novalis -
(Georg Philipp Friedrich Leopold Freiherr von Hardenberg) -
1772 - 1801

извор:

https://www.aphorismen.de/gedicht/62405 

.......................................................................................................................................

дословен превод:

Аз те виждам в хиляда - (респективно - в хиляди) картини,
Мария, мило изобразена,
но никоя (от тях) не може да те опише (така),
както моята душа те възприема -
(респективно - съзира, респективно - как моята душа благоговее пред теб).

Аз знам само, че суматохата - (респективно - кипежът) в света
оттогава ме гложди като блян - (респективно - като сън)
и едно неизказно сладко небе
стои - (респективно - пребивава) - в душата ми - (респективно - в моето същество).

........................................................................................................................................

опит за римуван превод на тази творба на Новалис:

Теб виждам в хиляди картини,
Мария, лик - мил, сътворен,
ала най-истинска светиня
от всички - ти! си - вътре в мен.

Знам само - порив този свят е
и оттогаз в мен руква с блян,
а небосводът благодат е
и вечен, в мен блести втъкан.

..........................................................................................................................................

алтернативно:

Теб виждам в хиляди картини,
Мария, лик - мил, озарен,
ала най-истинска светиня
от всички - ти! си - вътре в мен.

Знам само - на света летежът
в мен оттогава руква с блян
и небосвод с пресладка ведрост
сияе вечно, в мен втъкан.