Джузепе Унгарети - Химн на смъртта
Inno alla morte
Amore, mio giovine emblema,
Tornato a dorare la terra,
Diffuso entro il giorno rupestre,
E' l'ultima volta che miro
(AppiE del botro, d'irruenti
Acque sontuoso, d'antri
Funesto) la scia di luce
Che pari alla tortora lamentosa
Sull'erba svagata si turba.
Amore, salute lucente,
Mi pesano gli anni venturi.
Abbandonata la mazza fedele,
Scivolerò nell'acqua buia
Senza rimpianto.
Morte, arido fiume...
Immemore sorella, morte,
L'uguale mi farai del sogno
Baciandomi.
Avrò il tuo passo,
Andrò senza lasciare impronta.
Mi darai il cuore immobile
D'un iddio, sarò innocente,
Non avrò più pensieri né bontà.
Colla mente murata,
Cogli occhi caduti in oblio,
Farò da guida alla felicità.
Химн на смъртта
Любов, знак на младостта ми,
върнал се да позлати земята,
пропил се в моя ден скалист.
За последен път аз виждам
(в нозете на дерето,
с великолепен блясък
на разрушителни води
и с пагубни пролуки)
браздата от светлина,
която като скърбяща гургулица
върху безгрижната трева се мъчи.
Любов, лъчисто здраве,
тежат ми годините съдбовни.
Оставил вярната тояга,
ще се хлъзна в тъмната вода,
без да съжалявам.
Смърт, река пресъхнала,
ти, сестро безпаметна,
равен на съня
с целувка ще ме сториш.
Ще имам твоята походка
и ще се движа,
без отпечатък да оставям.
Ще ми дадеш неподвижното сърце
на Бог, и ще съм невинен.
Мисли вече няма аз да имам,
нито доброта.
Със зазидано съзнание,
с очи паднали в забрава,
към щастието ще съм водач.
Бел. на преводача (моя, на рефаб) Позволих си да представя мой вариант на превод на това забележително произведение на известният италиански поет Джузепе Унгарети (1888 - 1970). Има го и превода на същото произведение, от Драгомир Петров. Забележителен архивен аудиовизуален документ е и изпълнението на автора!
© Фабер Всички права запазени