Iron Maiden - Hallowed Be Thy Name
I'm waiting in my cold cell when the bell begins to chime
Reflecting on my past life and it doesn't have much time
Cos at 5 o'clock they take me to the Gallows Pole
The sands of time for me are running low
When the priest comes to read me the last rites
I take a look through the bars at the last sights
Of a world that has gone very wrong for me
Can it be there's some sort of error
Hard to stop the surmounting terror
Is it really the end not some crazy dream
Somebody please tell me that I'm dreaming
It's not so easy to stop from screaming
But words escape me when I try to speak
Tears they flow but why am I crying
After all I am not afraid of dying
Don't believe that there is never an end
As the guards march me out to the courtyard
Someone calls from a cell "God be with you"
If there's a God then why has he let me die?
As I walk all my life drifts before me
And though the end is near I'm not sorry
Catch my soul cos it's willing to fly away
Mark my words please believe my soul lives on
Please don't worry now that I have gone
I've gone beyond to see the truth
When you know that your time is close at hand
maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion
Iron Maiden - Hallowed Be Thy Name
Докато чакам в студената си килия, чувам биенето на камбана.
Мисля за изминалия си живот, и сега просто време не остана,
Защото в пет часа ме будят, към бесилото се приближавам.
Спомените стари и красиви вече ми се губят, краят наближава.
И когато свещеникът идва последните си думи да ми каже.
През решетките поглеждам, не го и слушам даже.
Виждам свят, неспособен да ме приеме вече.
Може ли това да бъде грешка? човек просто се надява.
Трудно е да се владея, усещам ужасът да надделява.
Наистина ли това е краят, а не някакъв луд сън?
Моля ви, кажете, че това не е реално
Да спра да викам аз не мога, полудявам ли тотално?
Думите ми избягват, когато се опитам да говоря.
Сълзите падат, но защо ли плача, не разбирам?
Все пак от смъртта не ме е страх, 100% гарантирам.
Не си мисли, че краят никога няма да дойде.
И докато стражата ме извежда на двора,
Някой извиква от килията си "Нека Бог бъде с теб!"
Ако има Господ, тогава защо той ме оставя да умра?
Докато вървя, животът ми минава пред очите
И не съжелявам, макар да е дошъл краят на дните.
Улови душата ми, защото тя желае да отлети.
Помни ми думите, душата ми не ще умре.
Отидох си, но не го приемай зле.
Преминах отвъд, за да видя истината.
Когато знаеш, че твоят час скоро ще удари,
Тогава истината върху теб ще се стовари.
Животът там долу е просто необяснима илюзия...
© Йосарян Всички права запазени