Жди меня, и я вернусь...
Жди меня, и я вернусь.
Только очен жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.
Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра,
Всем, кто знает наизуст,
Что забыт пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня
Выпют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпит не спеши.
Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет : - Повезло. -
Не понят не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с табой,
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.
Чакай ме и ще се върна...
Чакай ме и ще се върна,
само чакай ти.
Чакай, даже да си тъжна,
даже да вали,
чакай и във снежна буря,
чакай и във пек,
чакай даже вчера други
да забравят веч.
Чакай ме, дори да нямаш
ти писма от мен,
чакай и кога дотегне
на чакащите с теб.
Чакай ме и ще се върна.
Не желай добро
на онези, дето знаят,
но не помнят дълго.
Нека да повярват мама
и синът ми във това,
че и мене веч ме няма.
И приятелите мои
нека да се изморят.
И душата ми - на помен -
с вино те да почетат.
Чакай. И не бързай ти
Чаша с тях да вдигнеш.
Чакай. И не бързай ти
заедно със тях да пиеш.
Чакай ме и ще се върна
на смъртта напук.
Който спрял е да очаква
Ще реши : - Късмет.-
Никой няма да узнае,
че, очаквайки ме ти,
посред битката и огъня
всъщност ме спаси.
Как съм оживял ще знаем
само ние тук -
ти умееше да чакаш
както никой друг.
© Валентина Драгнева Всички права запазени