КАКВО ДА ПРАВЯ С МЕСЕЦА В РЪЦЕТЕ СИ

          /Превод от сръбски език/

Тихо птицата ми прошепна,

летейки ниско, където хората ходят.

Тук до нас своя полет тя само

забавя месеца да ми даде...

Слушам ведрият звук на крила.

Слушам ... Това е усмивката на птицата.

Чувам го ясно, както теб някога, мила.

Когато в полунощ млъкна улицата.

С месеца в ръцете си какво да правя?

Необуздан, жълт, той задължава...

Към нови пристанища, когато птиците летят,

по светлината му обратно да се връщат.

Чувам, казвам ти, най-красивия звук.

От перца златни пръстени...

А усмивката е като най-обаятелен мълчалив лукс.

Както някога, с теб, хубава жено.

  ШТА ЋУ СА МЕСЕЦОМ У РУКАМА

              Аутор: Миодраг Јакшиh, Београд, Србиjа

    Лагано су ме птице упозориле
    Летећи ниско куд људи ходају
    Ту крај нас, само су успориле
    Уз лепет, месец, да ми додају...

    Слушао сам јасан звук, крила.
    Слушао сам... То је осмех птица.
    Чуо га јасно, као тебе, некад, мила.
    Кад нам у поноћ заћути улица.

    Шта ћу са месецом у рукама?
    Он обавезује, кочоперан, жут...
    Кад птице одлете новим лукама,
    По његовом сјају да врате пут. 

    И чуо сам, кажем, најлепши звук.
    Перје одзвања јединствено...
    Осмех је најлепши само као раскошни мук.
    Кô некад, код тебе, лепа жено.