Познаваш душата ми.
Знаеш всичко за мен.
Познаваш сърцето ми.
Как да ме накараш да спра и как да тръгна.
Би трябвало да знаеш, че обичам всичко.
Относно теб, не знаеш ли?
Толкова съм благодарна.
За благословията
и уроците, които научих с теб.
До мен.
Толкова съм признателна, толкова благодарна за любовта,
която ти поддържаше, връщайки ме към живота.
Към моя живот.
Толкова ти благодаря!
Знаеш мислите ми.
Преди да отворя уста и да опитам да говоря.
Знаеш сънищата ми.
Сигурно слушаш, когато говоря в съня ми.
Надявам се, че знаеш.
Обичам богатства около мен.
Не знаеш ли?
Толкова съм благодарна.
За благословията
и уроците, които научих с теб.
До мен.
Толкова съм признателна, толкова благодарна за любовта,
която ти поддържаше, връщайки ме към живота.
Към моя живот.
Не знаеш ли, че съм благодарна за момента,
когато падам, ти винаги знаеш как да ме накараш да се усмихна.
Благодаря за моментите и удоволствията,
които ти внасяше в живота ми.
За уроците, които научих.
За познатата тревога.
За сърдечната мъка и болката,
които ти разчистваше от пътя ми.
Когато не мисля, че бих могла да продължа,
ти ме караше да се чувствам силна.
С теб, никога не съм сама.
Благодаря, толкова ти благодаря!
Благодаря за благословията
и уроците, които научих с теб.
До мен.
Толкова съм признателна за любовта,
която ти поддържаше, връщайки ме към живота.
Толкова ти благодаря!
Когато падам, ти винаги знаеш как да ме накараш да се усмихна.
Благодаря за щастието, което внасяше в живота ми.
Благодаря, толкова ти благодаря!
© Ивета Всички права запазени