Ключ
/Превод от сръбски език/
Ето ти ключа на моята килия.
Там съм написал
какво е самотата полет.
Самотата е усмихнато небе.
Клоуни са ми гъделичкали коприната,
клоуни са ме приспивали
винаги,
когато мисля за теб.
Заразен от ухапването на една илюзия
летя
с едно око
и с половин крило
от потрошени пера.
Издишвам миризма на трева,
силна влага,
разтреперана светлина,
език на гущер
с мед от злато.
Ето ти ключа на моята килия.
Хвърли го някъде
извън обхвата на
моите тъмничари и приятели.
Клоуни идват така или иначе.
Клоуни нас все още чакат.
Нека да ръждясва
това, което не е злато.
Kljuc
Аутор: Горан Радовановић, Србиjа
Evo ti kljuc celije moje
Tu sam napisao
Kako je samoca let
Samoca onog zasmejanog neba
Klovnovi su me golicali svilom
Klovnovi su me uspavljivali
Uvek
Kada sam mislio na tebe.
Zarazen od ujeda iluzija
Leteo sam
Okom jednim
Sa pola krila
Potrosenim perom.
Oslobodjen mirisom trava
Jake vlage
Jecanjem svetla
Jezikom gustera
Po medu zlatnom.
Evo ti kljuc celije moje
Baci ga nekud
Izvan svih dosega
Mojih tamnicara,prijatelja
Klovnovi ce ionako doci
Klovnovi nas uvek cekaju
Nek rdja ono
sto zlato nije.
© Латинка-Златна Всички права запазени