Когато аз изпея и изсвиря всички песни.

Когато аз изпея и изсвиря всички песни.

Къде ще свърша, как - не знам.

Едно аз знам сигурно и без съмнение.

Не ще да искам да умра!

На верига почетна отлята съм завързан,

Не ми подхождат тез на славата звена...

Хей, кой чука на вратата дъбова

Със свити пръсти по желязото ковано!...

Не чувам отговор, - но знам, там има някой.

И не бои се той от песове синджирни.

И ето, над оградата аз виждам

Извесният ми сърп на острата коса...

Ще изтъркам сребърната шийна скоба.

Ще прегриза златната верига.

През оградата ще литна, в бурена ще

влеза.

Хълбоците му ще разкъсам.

И ще избягам в бурята дъждовна.

Оригинален текст

Когда я отпою и отыграю,

Где кончу я, на чем - не угадать?

Но лишь одно наверное я знаю:

Мне будет не хотеться умирать!

Посажен на литую цепь почета,

И звенья славы мне не по зубам...

Зй, кто стучит в дубовые ворота

Костяшками по кованым скобам!..

Ответа нет,- но там стоят, я знаю,

Кому не так страшны цепные псы.

Но вот над изгородью замечаю

Знакомый серп отточенной косы...

Я перетру серебряный ошейник

И золотую цепь перегрызу,

Перемахну забор, ворвусь в репейник,

Порву бока - и выбегу в грозу!