Кой правен от камък, кой правен от глина,
а аз пък – сребро съм искрящо,
във всичко различна – на име Марина,
аз пяна съм морска, кипяща.
От плът и от глина, който е сторен,
със гроб е и с плоча надгробна,
а кръстена в морския купел просторен,
аз в полет умирам свободна.
Огради минавам, в сърцата живея,
на воля е в мен свободата
иб виждаш - косите безредно пилея –
не ставам за сол на земята. ...