1942 година се оказва двойно трагична за Ленинград. Освен глада, който убивал стотици хора всеки ден, имало и нашествие на плъхове. Очевидци припомнят, че гризачите се движели из града на огромни колони. Когато пресичали пътя, дори трамваите трябвало да спрат.

      Преживялата блокадата Кира Логинова припомня, че „... множество плъхове в дълги редици, водени от своите водачи, се движели по Шлиселбургския тракт (сега Обуховски отбранителен) направо към мелницата, където се мелело брашното за целия град. Стреляли по плъховете, опитвали се да ги смажат с танкове, но нищо не се получавало: гризачите даже се качвали на танковете и благополучно пътували върху тях. Те са били организиран, умен и жесток враг..."

      Всички видове оръжия, бомбардировки и пожари били безсилни да унищожат "петата колона", която изяждала храната на хората, които умирали от глад. Сивите същества изяждали дори трохите храна, останали в града. Освен това, поради присъствието на пълчищата от плъхове в града, имало реална заплаха от епидемии. Но никакви "човешки" методи за борба с гризачи не помогнали. А котките - основните врагове на плъхове - отдавна не били в града. Те били изядени.

Малко тъжно, но честно

      Отначало околните осъждали „котеядите“.

„Храня се според втората категория, следователно имам право“, се оправдавал един от тях през есента на 1941 г.

      По късно вече не се изисквали извинения: вечерята от котка често била единственият начин да се запази живота.

 „3 декември 1941 г. Днес ядохме печена котка. Много вкусно “, пише в дневника си едно 10-годишно момче.

„Всички от комуналната квартира изядохме котката на съседа още в началото на блокадата“, казва Зоя Корнилева.

„В нашето семейство се стигна дотам, че чичо ми искаше почти всеки ден да изяде котката Максим. Когато излизахме от къщатата с майка ми, заключвахме Максим в малка стая. С нас живееше и папагалът Жак. В добрите времена нашият Жаконя пееше и говореше. Но тук, с този глад, той посърна и утихнаха. Няколкото слънчогледови семки, които сменихме за пистолета на татко, скоро свършиха и нашият Жак беше обречен.

„Котката Максим също едва се движеше – козината му се проскуба, ноктите му не се прибираха в лапичките, той дори спря да мяука, да моли за храна. Веднъж Макс успял да влезе в клетката на Жаконя. В друго време драмата щеше неминуемо да се случи. Но какво видяхме, когато се върнахме у дома! Папагалът и котката спяха в студената стая, сгушени един в друг. Това страшно подейства на чичо ми, че той даже спря с опитите си да убие котката..."

„Имахме котка Васка. Любимец в семейството. През зимата на 1941 г. майка ми го заведе някъде. Тя каза, че той щял бъде в приют, там щели го хранят с риба, което ние не можем... Вечерта майка ми сготви нещо като котлети. Тогава се чудех откъде взехме месото? Нищо не разбрах... Едва по-късно... Оказва се, че благодарение на Васка оцеляхме онази зима...“

 „Прозорците били излетели по време на бомбардировките в къщата, мебелите били изгорени отдавна. Мама спяла на перваза на прозореца – за щастие той бил  широк като пейка – криела се с чадър от дъжда и вятъра. Веднъж някой, като научил, че майка ми е бременна с мен, й дал херинга - тя толкова искала солено ... Майка ми поставила подаръка в уединен ъгъл, надявайки се да го изяде след работа. Но когато се върнала вечерта, намерила само опашката на херингата и мазни петна по пода - плъховете си били устроили пир. Това било трагедия, която щели разберат само онези, които оцелели след блокадата “, казва служителят на църквата Св. Серафим Саровски Валентин Осипов.

Котка означава победа

      Една жена, преживяла блокадата, си спомня, че през март 1942 г. изведнъж видяла кльощава котка на улица в града. Няколко старици застанали около нея и се прекръстили, а измършавелият като скелет полицай се грижил никой да не хване животното.

      12-годишно момиче през април 1942 г., минавайки покрай кино "Барикада", видяло тълпа от хора под прозореца на една от къщите. Те се чудели на невероятната гледка: на ярко осветения от слънцето перваз на прозореца лежала котка с три котенца. „Когато я видях, разбрах, че сме оцелели“, спомня си тази жена много години по-късно.

Мъхнатият Спецназ

      Веднага след като блокадата била вдигната през 1943 г., е бил издаден указ, подписан от председателя на Ленинградския градски съвет за необходимостта от „събирането на котки от Ярославска област и доставката им в Ленинград“. Жителите на Ярославъл не могли да не изпълнят стратегическата поръчка и затова изловили необходимия брой безстопанствени котки, които тогава били считани за най-добрите ловци на плъхове.

      Четири вагона с котки пристигнали в порутения град. Някои от котките били пуснати веднага на гарата, други били раздадени на жителите. Били разграбени мигновено и за мнозина не достигнали.

Л. Пантелеев пише в блокадния дневник през януари 1944 г.: „Котка в Ленинград струва 500 рубли“. Тогава килограм хляб се продавал от ръце на ръце за 50 рубли. Заплатата на пазача била 120 рубли.

- За котките даваха най-ценното, което имахме - хляб. Самата аз оставих малко от дажбата си, за да мога по-късно да дам този хляб на жената, чиято котка се беше окотила“, спомня си Зоя Корнилева.

      Котките, които пристигнали в порутения град с цената на големи загуби от своя страна, успели да прогонят плъховете от складовете за храна. Котките не само хващали гризачи, но и воювали. Има и една легенда за една рижава котка, която се настанила при войниците от противовъздушна батарея, базирана близо до Ленинград. Войниците я нарекли „слухачът“, тъй като котката с мяукането си точно предсказала приближаването на вражеските самолети. А и котката не реагирала на съветски самолети. Дори сложили котката на порцион и назначиха един редник да я гледа.

Котешка мобилизация

      Още една „партида“ котки била докарана от Сибир за борба с гризачите в мазетата на Ермитажа и други ленинградски дворци и музеи. Интересно е, че много котки били домашни - жителите на Омск, Иркутск, Тюмен сами ги довеждали до пунктовете за събиране, в помощ на ленинградците. Общо 5 хиляди котки били изпратени в Ленинград, които се справили със задачата си успешно - изчистили града от гризачи, спасявайки запасите от храна за хората, а и самите хора от епидемия.

      Потомците на тези сибирски котки и днес живеят в Ермитажа. За тях се грижат добре, хранят ги, лекуват ги, но най-важното е, че ги уважават за техния съвестен труд и помощ. Преди няколко години в музея дори бил създаден специален Фонд на приятелите на котките в Ермитажа.

      Днес повече от петдесет котки служат в Ермитажа. Всяка от тях има специален паспорт със снимка. Всички те успешно защитават музейните експонати от гризачи. Котките се разпознават по муцунката, по гърба и дори само по опашката от всички служители на музея.

Коты блокадного Ленинграда

(придружена от четири прекрасни снимки)

https://fit4brain.com/510