Франческо Де Грегори - Жената-оръдие

(Autori: Francesco De Gregori)

(Автори: Франческо Де Грегори)

(Cover della canzone: Gianna Nannini)

(Кавъри на песента: Джана Нанини)

La donna cannone

Вuttero' questo mio enorme
cuore tra le stelle un giorno
giuro che lo faro'
oltre l'azzurro della tenda
nell'azzurro io volero'
quando la donna cannone
d'oro e d'argento diventera'
senza passare per la stazione
l'ultimo treno prendera'
e in faccia ai maligni e ai superbi
il mio nome scintillera'
dalle porte della notte
il giorno si blocchera'
un applauso del pubblico pagante
lo sottolineera'
e dalla bocca del cannone
una canzone suonera'
e con le mani amore
per le mani ti prendero'
e senza dire parole
nel mio cuore ti portero'
e non avro' paura se non saro'
bella come dici tu
ma voleremo in cielo in carne ed ossa
non torneremo piu'uuuu . . . . . . . . .
e senza fame e senza sete
e senza ali e senza rete voleremo via
cosi' la donna cannone
quell'enorme mistero volo'
tutta sola verso un cielo
nero nero si incammino'
tutti chiusero gli occhi
nell'attimo esatto in cui spari'
altri giurarono e spergiurarono
che non erano mai stati li'
e con le mani amore
per le mani ti prendero'
e senza dire parole
nel mio cuore ti portero'
e non avro' paura se non saro'
bella come vuoi tu
ma voleremo in cielo in carne ed ossa
non torneremo piu'uuuu . . . . . . . . .
e senza fame e senza sete
e senza ali e senza rete voleremo via

Жената-оръдие*

Ще хвърля това мое безмерно сърце

между звездите един ден,

кълна се, че един ден ще го направя.

Отвъд небесносиньото на шапитото

в синевата ще полетя!

Когато жената-оръдие

стане златна и сребърна,

без да минава през гарата,

ще хване последния влак.

И в лицето на злите и горделивите

моето име ще искри.

От вратите на нощта денят ще е препречен.

Един аплауз от плащащата публика

ще го подчертае

и от устата на оръдието

една песен ще прозвучи.

И с ръце, любов,

за ръцете ще те хвана,

и без да казвам думи,

в моето сърце ще те заведа,

и няма да ме е страх,

ако “не съм хубава”, както казваш ти,

но ще летим в небето в плът и дух,

няма да се върнем повече,

и без глад и без жажда,

и без крила и без мрежи ще излетим.

Така жената-оръдие,

това безмерно тайнство излетя,

съвсем сама към едно небе

черно, черно се запъти.

Всички затвориха очи

точно в момента на изстрела.

Други свидетелстваха и лъжесвидетелстваха,

че никога не са били там.

И с ръце, любов,

за ръцете ще те хвана,

и без да казвам думи,

в моето сърце ще те заведа,

и няма да ме е страх,

ако “не съм хубава”, както казваш ти,

но ще летим в небето в плът и дух,

няма да се върнем повече,

и без глад и без жажда,

и без крила и без мрежи ще излетим.

*Става дума за цирковия номер – изстрелване на човек (жена, в случая) с оръдие.