I was in the winter of my life, and the men I met along the road were my only summer.
At night I fell asleep with visions of myself, dancing and laughing and crying with them.
Three years down the line of being on an endless world tour, and my memories of them were the only things that sustained me, and my only real happy times.
I was a singer - not a very popular one,
I once had a dreams of becoming a beautiful poet, but upon an unfortunate series of events some of those dreams dashed and divided like a million stars in the night sky that I wished on over and over again, sparkling and broken.
But I didn't really mind because I knew that it takes getting everything you ever wanted, and then losing it to know what true freedom is.
When the people I used to know found out what I had been doing, how I'd been living, they asked me why - but there's no use in talking to people who have home.
They have no idea what it's like to seek safety in other people - for home to be wherever you lay your head.
I was always an unusual girl.
My mother told me I had a chameleon soul, no moral compass pointing due north, no fixed personality; just an inner indecisiveness that was as wide and as wavering as the ocean...
And if I said I didn't plan for it to turn out this way I'd be lying...
Because I was born to be the other woman.
I belonged to no one, who belonged to everyone.
Who had nothing, who wanted everything, with a fire for every experience and an obsession for freedom that terrified me to the point that I couldn't even talk about it, and pushed me to a nomadic point of madness that both dazzled and dizzied me.

I've been out on that open road
You can be my full time, daddy
White and gold
Singing blues has been getting old
You can be my full time, baby
Hot or cold

Don't break me down
I've been travelin' too long
I've been trying too hard
With one pretty song

I hear the birds on the summer breeze, I drive fast
I am alone in the night
Been tryin' hard not to get into trouble, but I
I've got a war in my mind
So, I just ride
Just ride, I just ride, I just ride

Dying young and I'm playing hard
That's the way my father made his life an art
Drink all day and we talk 'til dark
That's the way the road dogs do it, ride 'til dark.

Don't leave me now
Don't say good bye
Don't turn around
Leave me high and dry

I hear the birds on the summer breeze, I drive fast
I am alone in the night
Been tryin' hard not to get into trouble, but I
I've got a war in my mind
I just ride
Just ride, I just ride, I just ride

I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'til I see stars in my eyes
It's all I've got to keep myself sane, baby
So I just ride, I just ride

I hear the birds on the summer breeze, I drive fast
I am alone in the night
Been tryin' hard not to get into trouble, but I
I've got a war in my mind
I just ride
Just ride, I just ride, I just ride

Every night I used to pray that I’d find my people, and finally I did on the open road.
We had nothing to lose, nothing to gain, nothing we desired anymore, except to make our lives into a work of art.
Live fast. Die young. Be wild. And have fun.
I believe in the country America used to be.
I believe in the person I want to become.
I believe in the freedom of the open road.
And my motto is the same as ever:
"I believe in the kindness of strangers. And when I’m at war with myself I ride, I just ride."
Who are you?
Are you in touch with all of your darkest fantasies?
Have you created a life for yourself where you can experience them?
I have. I am fucking crazy.
But I am free.

 

Бях в зимата на моя живот и мъжете, които срещнах на пътя бяха моето единствено лято. Нощем заспивах, представяйки си как танцувам и се смея, и плача със тях. Три години на безкрайно световно турне, а спомените за тях беше единственото нещо, което ме крепеше и единствените ми щастливи моменти. Бях певица – не много известна, която веднъж имаше мечта да стане красива поетеса, но поради злополучна серия от събития някои от тези мечти бяха далечни като милиони звезди в нощното небе, което гледах и мечтаех отново и отново – блестяща и разбита. Но наистина нямах нищо против, защото знаех, че е нужно да получиш всичко, което някога си искал, а след това да го изгубиш, за да разбереш какво е истинската свобода.

Когато хората, които познавах разбраха какво правя, как живеех, те ме попитаха защо то правя – но няма смисъл да говориш на хора, които имат дом. Те нямат никаква идея какво е да търсиш защита при непознатите хора, какво е домът ти да бъде там, където положиш главата си.

Винаги съм била необикновено момиче. Майка ми каза, че имам хамелеонова душа, никакъв духовен компас, показващ ми посоките, никаква същност, само вътрешна нерешителност, която беше толкова всеобхватна и колеблива, колкото океана. И ако кажа, че не планувах да тръгна по този път, ще излъжа. Защото съм родена да бъда другата жена. Принадлежа на никой, който принадлежи на всички, който няма нищо, но иска всичко със силно желание за всякакъв житейски опит и натрапчивата идея за свобода, която ме плашеше до такава степен, че дори не можех да говоря за това, която ме докарваше до скитническа лудост, която ме заслепяваше и омайваше.

 

Бях на онзи широк път,

можеш да си моето пълно работно време, татенце.

Бяло и златно…

пеенето на блусове започна да остарява.

Можеш да си моето пълно работно време, скъпи,

студено или топло.

 

Не ме разбивай,

пътувах твърде дълго,

опитвах усилено

с една хубава песен.

 

 Чувам птиците в летния бриз,

карам бързо сама във нощта,

опитвах усилено да не се забърквам в каши,

но водя война във умът си.

Затова само препускам,

само препускам, аз само препускам, само препускам.

 

Умирайки млад и работейки здраво,

така баща ми направи живота си изкуство.

Пиейки цял ден и говорейки до късно,

така го правят свободните души, препускай до мрак.

Не ме оставяй сега,

не се сбогувай,

не се обръщай,

остави ме надрусана и жадна.

 

Чувам птиците в летния бриз,

карам бързо сама във нощта,

опитвах усилено да не се забърквам в каши,

но водя война във умът си.

Затова само препускам,

само препускам, аз само препускам, само препускам.

 

Изморих се от чувството, че съм луда,

изморих се да карам докато видя звездите,

това е всичко, което имам, за да се запазя разумна, скъпи,

затова само препускам, аз препускам, само препускам.

 

Чувам птиците в летния бриз,

карам бързо сама във нощта,

опитвах усилено да не се забърквам в каши,

но водя война във умът си.

Затова само препускам,

само препускам, аз само препускам, само препускам.

 

Всяка нощ се молех, че ще намеря моите хора и най – накрая успях на широкия път,

Нямахме нищо за губене, нищо за печелене, нищо, което да искаме, освен да направим животите си изкуство.

Живей бързо. Умри млад. Бъди необуздан. Забавлявай се.

Вярвам, в Америка, че е била.

Вярвам в свободата на широкия път.

И мотото ми е каквото винаги е било:

„Вярвам в добрината на непознатите. И когато воювам със себе си, просто препускам, само препускам.”

Кой си ти?

Докоснал ли си се до всички твои тъмни фантазии?

Създал ли си живот, в който можеш да ги изживееш?

Аз да. Аз съм луда. Но съм свободна.