(la versión еspañola de "Invece no")

Лаура Паузини - Напротив, не

(испанската весрия на "Invece no")

(Autores: Laura Pausini, Niccolò Agliardi, Paolo Romano Carta & Ignacio Ballesteros Diaz)

(Автори: Лаура Паузини, Николо Алярди, Паоло Романо Карта & Игнасио Байестерос Диас)

Laura Pausini - En cambio no
 

Quizas bastaba respirar,
solo respirar muy lento…
Recuperar cada latido en mi,
y no tiene sentido ahora que no estas,
ahora donde estas.

Porque yo no puedo acostumbrarme aun,
diciembre ya llego…
no estas aqui.
Yo te esperare hasta el fin.
En cambio no, hoy no
hay tiempo de explicarte
y preguntar si
te veo suficiente.

Yo estoy aqui
y quiero hablarte
ahora… ahora.

Porque se rompen en mis dientes
las cosas importantes,
esas palabras
que nunca escucharas…

Y las sumerjo en un lamento
haciendolas salir,
son todas para ti,
una por una aqui…

Las sientes ya
pesan y se posaran
entre nosotros dos…
si me faltas tu no las puedo repetir,
no las puedo pronunciar.

En cambio no,
me llueven los recuerdos
de aquellos dias que
corriamos al viento.
Quiero sonar
que puedo hablarte
ahora… ahora.

En cambio no, hoy no
hay tiempo de explicarte…
tambien tenia ya
mil cosas que contarte
y frente a mi
mil cosas que me arrastran junto a ti.

Quizas bastaba respirar,
solo respirar muy lento.

Hoy es tarde…
hoy en cambio no.

 

Лаура Паузини - Напротив, не

Може би стигаше да дишам,
само да дишам много бавно...
Да си възвърна всяко пулсиране в мен,

и няма смисъл сега, когато те няма,
сега къде си?

Защото аз не мога да свикна все още.
Декември вече настъпи...
Не си тук.
Аз ще те чакам до края.
Напротив, не, днес няма
време да ти обясня
и да те попитам.
Щом те виждам, е достатъчно.

Аз съм тук 
и искам да ти говоря.
Сега... сега.

Защо се късат в мен
важните неща?
Тези думи,
които никога няма да чуеш...

И ги потапям в плач.
И ги карам да излязат,
всичките са за теб,
една по една, тук...

Усещаш ли ги вече?
Целуват се и кацат
между нас двамата...
Ако ми липсваш ти, не мога да ги повторя,
не мога да ги произнеса.

Напротив, не
ме нараняват спомените
от онези дни, когато
тичахме с вятъра.

Искам да мечтая,
че мога да ти говоря.
Сега... сега.

Напротив, не, днес няма
време да ти обяснявам...
Също така, имах вече
хиляди неща да ти разкажа.
И пред мен,
хиляди неща, които ме дърпат към теб.

Може би стигаше да дишам,
само да дишам много бавно.

Днес е късно...
Днес, напротив, не.