Sinun ei tarvitse kertoa minulle
kuinka suuresti minua rakastat,
jos vain jaksat hidastaa askeltasi omiini sopiviksi,
kun aika tekee minusta hitaan ja vanhan.
Sinun ei tarvitse myöskään kertoa,
että olen sydämesi valittu,
jos vielä vuosienkin jälkeen silmilläsi jaksat väkijoukosta
etsiä minun silmäni, ja jäädä niihin kiinni.
Jos vain jaksat ymmärtää minua silloin,
kun en itsekään itseäni ymmärrä,
ja pysyä samassa huoneessa kanssani silloin,
kun olen itse itsellenikin sietämätön,
en koskaan vaadi sinua todistamaan rakkauttasi minuun.
Sinun ei tarvitse kertoa minulle,
kuinka suuresti minua rakastat,
mutta kerro Rakkaani silti.
Kerro usein,
jotta rakkauden kipeä korvani kuulisi sen,
mitä vapiseva sydämeni jo tietää
L.
П Р Е В О Д Н А Б Ъ Л Г А Р С К И
Не е нужно да ми казваш, колко много ме обичаш,
ако само влезеш в такт със стъпките ми бавни,
когато времето ни направи да се чувстваме стари,
Не е нужно дори да ми казваш, думи славни,
че твоето сърце ме е избрало,
ако в продължение на години очите ти
търсят моите и ги откриват в тълпата да ги хванат.
Ако само продължаваш да ме разбираш
и тогава, когато и аз не се разбирам и не спираш
да бъдеш с мен в една стая, дори и тогава,
когато аз съм в действително със себе си недопустима,
тогава никога няма да искам да ми доказваш с думи,
че ме обичаш и любовта ти е силна.
Не е нужно да ми казваш,
колко много ме обичаш,
Но все пак, казвай го, скъпи.
Казвай го, отново,
искам да чуя любовната болката в ухото ми,
чието трептение сърцето ми вече знае.
Лидия Сирккаваара
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
Ако не мога в стих
ще те опияявам
с "Понтик"-праотеца северен
на 80 градусовата ракийка,
ще станеш северно ти верен,
аз пък, северна стихийка!
Поздрави!Ще ти разкажа скоро
за "Понтик"/северната домашна стихия/