For Sure
If I could walk a thousand miles a day, I'd try,
To do it, cos I don't know if you really say,
I think I saw the sky tonight, pushing through it feels alright,
And I just don't know who I wanna be,
And everytime I see your face I laugh out loud,
Acting hard, you're fitting in with all the crowd,
If I could I'd stop and turn,
Ask you for a clearer line,
Just because I know that you won't give it to me,
It's raining hard again here now,
That'll never change,
Let's start a war, so who's to blame?
When it starts to rain down
At times I think that all I need is summer sun,
Burning in my eyes and breaking through the trees,
At times I feel my place is empty,
It looks as though I never met me,
But my smile does all he show one side of me,
And I can show you a little slice of everyone,
Laughing in the dark I think you're having fun,
The sunlight in your face that time,
Washes away all the grime,
Makes me forget how much i hate you tonight.
It's raining hard again here now,
That'll never change
Let's start a war, so who's to blame?
When it starts to rain down
Yeah, yeah, yeah, to blame, yeah, yeah, yeah!
Let's start a war, so who's to blame?
When starts to rain, yeah
Starts to rain, yeah
Starts to rain, yeah
Starts to rain down
Със сигурност
Ако можех да извървя хиляди мили на ден, щях да опитам
Щях да го направя, но не зная дали наистина би го искала
Мисля, че тази вечер видях небосвода,
който сякаш ме караше да се чувствам добре
А аз все още не знам какъв искам да бъда
И всеки път, когато видя лицето ти, аз се смея,
защото се опитваш да бъдеш същата като другите
Ако можех, щях да спра и да се обърна,
да те помоля за посока в живота,
просто защото знам, че няма да ми помогнеш.
Тук отново вали
И това не ще се промени
Нека започнем война, но кой да обвиняваме,
когато отново завали?
Понякога чувствам, че единственото,
от което се нуждая, е лятното слънце,
Горящо в очите ми, прокарващо си път между дърветата
Понякога се чувствам не на място,
Сякаш никога не съм разбирал себе си,
А моята усмивка продължава да показва само частица от самия мен
Мога да ти покажа късче от всеки наоколо
А ти, смеейки се в сенките, се забавляваш
Слънцето, огряващо лицето ти,
Премахва всяка изречена лъжа
Кара ме да забравя колко силно те мразя
Тук отново вали
И това не ще се промени
Нека започнем война, но кой да обвиняваме,
Когато отново завали?
© Мартина Вичева Всички права запазени