МИКЕЛАНДЖЕЛО

            (Превод от македонски)

Когато Микеланджело

зографисвал тавана на Сикстинската капела,

четири години държал главата си нагоре,

така че когато вървял по улицата, продължавал да рисува на небето.

Това, което е рисувал на небето, той го е виждал на тавана.

Затова, когато влизате в Сикстинската капела,

светлината и тъмнината са разделени

от гръмотевица, която е ударила

едновременно и някъде далече, и съвсем близо

към корена, който заживява в пукнатините на стенописите;

и винаги,

когато първо виждаме светлината на нашата мимолетност,

гърмът дълго след това отеква

до корена на тъмнината, откъдето пониквахме.

Баща ми често казваше, че листата падат

и отново се връщат само заради корена,

комуто единствено можем да вярваме,

както и Микеланджело вярвал,

че както коренът расте в посоката на земното тегло,

така и ние винаги ще се връщаме нагоре

с всичко, което и пред Бога е светлина;

така че със същата смиреност,

с която преди показалецът на Господ е създал Адам,

след четвърт век той ни нарисувал и своята одрана кожа,

като автопортрет на едно време,

който и днес не облича със своето бездушие и разголеност…

МИКЕЛАНЏЕЛО

               Автор: Борче Панов, Македониja

Кога Микелаџело,

таванот на Сикстинската капела го живописувал,

четири години главата нагоре ја држел,

па кога по улица одел, продолжувал да ја слика на небото.

Она што на небото го сликал – на таванот го гледал,

затоа, кога влегувате во Сикстинската капела,

светлината и темнината, одделени се

од громот што удира –

истовремено и некаде далеку и сосема близу

ко корен што се зажилува во пукнатинките на фреските

и секогаш,

кога најпрвин ја гледаме светлината на нашата мимолетност,

громот долго потоа одекнува

се до коренот на темнината од каде што поникнувавме.

Татко често велеше дека лисјата паѓаат

и повторно се враќаат само заради коренот,

кому што единствено можеме да му веруваме,

како што и Микеланџело верувал

дека, како што коренот расте во правец на земјината тежа,

така и ние нагоре ќе се враќаме секогаш

со сето она што што и пред Бога светлина беше,

па со истата смиреност

со која пред показалецот на Господ го создавал Адам,

по четврт век, ни ја насликал и својата одрана кожа

како автопортрет на едно време

што и денес не облекува со својата бездушна разголеност…