МОРЕТО, КОЕТО ПЕЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дните на есента ходят по асфалта
и дъждът тихо умира
с еднаквите дни, които минаха,
и живееш с това, което отдавна е мъртво;
и цветето не живее в твоето хубаво тяло –
него дъхът ти го съживява.
Има един знак,
тук съм и търся своя път,
но тъй като и птицата, и нощта
са моите предвестници, ...