МОРЕТО, КОЕТО ПЕЕ

                Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

Дните на есента ходят по асфалта

и дъждът тихо умира

с еднаквите дни, които минаха,

и живееш с това, което отдавна е мъртво;

и цветето не живее в твоето хубаво тяло –

него дъхът ти го съживява.

Има един знак,

тук съм и търся своя път,

но тъй като и птицата, и нощта

са моите предвестници,

аз се насищам на този розов сън;

твоята невинност умира –

сбогува се с детството.

В тебе живее морето, което пее.

МОРЕТО ШТО ПЕЕ

                Автор:  Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

По асфалтот чекорат деновите на есента

и дождот тивко умира

со едноличните денови што минат

и живееш во се она што одамна веќе е мртво

и цветот не живее во твоето убаво тело

духот го оживува него

Има еден знак

тука сум и го барам својот пат

но како тоа и птицата и ноќта

предзнак мој се

Го насетувам тој розов сон

твојата невиност умре

збогум детство

живее во тебе морето што пее.

          Б.а. Стихотворението  е поместено в  двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016) и двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.

Думи за автора

Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високи[1]те държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.