Сърбия)

МОСТОВЕ ОТ МОИТЕ ЦВЕТНИ РОКЛИ

                 (Превод от сръбски)

Максима Фиат, от една госпожица (с подкрепата на леля си)

Бъди вятърна играчка и пиян от червения плод,

който се нарича португизер! Нека той да ти открие неподозираните тайни!

Заслепена съм с живот и горещ въздух, очите ми са сияйни

и чувам женствено, кафявата ми коса вдига мъгла;

не заглушава грешника това пивко вино,

което чука на нашето сърце и чрез което любовта ни отива в триумф,

докато говорим на тайствения език.

"О, Земя и Слънце!” – ще кажеш. Докато те посещавам,

като ято досадни птици, ще искам да опитвам това вино, като

щастливите любовници; да те гледам в зеницата, докато ми говориш

за женитба и брак. Да оставяме след нас приливи от спомени

и любов в навечерието – пикантни и подсладени,

да правим мостове от моите цветни рокли и тиквени семки

на някой иришки остров по времето на гроздобера,

който мирише на танин и на моята сянка.

И на твоята Максима.

МОСТОВИ ОД МОJE ЦВЕТНЕ ХАЉИНЕ

                          Аутор: Љиљана Фиjат, Република Србија

Максиму Фијату, од једне госпођице (с тетином подршком).

Буди играчка ветра и пијан од црвеног воћа

које се португизер зове. Нека ти открије он неслућене тајне:

да сам залуђена од живота и врелог ваздуха, да су ми очи сјајне

и женствена чула у коси ми смеђој подижу магле;

не ћутећи се грешником од тог питког вина,

које куца нашим срцима и кроз које наша љубав у тријумф иде,

док говоримо тајанственим језиком.

„О земљо, Сунца“ рећи ћеш, док те опседам

као јато досадних птица желећи да пробам то вино што

усрећује љубавнике; да те гледам у зенице док причаш

о женидби и удаји. Оставићемо иза нас успомена плиме

и у неко љубавно предвечерје, зачињено и заслађено,

правићемо мостове од моје цветне хаљине и семења лудаје,

на неком иришком острву, у доба грожђевито,

што мирише на танин и моје сенке име.

И твоје, Максиме.