На петнадесетгодишните
Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
Нося тъмния чар на червена лъвица,
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.
Нося синята кръв на жена индианка,
с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
многосърца, стоцветна, различна съм аз,
а съм само една - и за пръв път съм млада,
като грабната в миг от дървото сълза,
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
Ще раста, ще натрупам във себе си дните
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес.
Петя Дубарова
15 летие
В свои пятнадцать поняла
я в первый раз, что молода.
Но вишня в цвете на меня
не походила никогда.
Не утонченна, не сладка
я просто, просто молода.
Я рыжей львицей быть хочу
и хаос джунглей я люблю.
Но море властно предо мной
встает зеленою стеной.
Течет во мне индиго кровь
индейских женщин, я не прочь
себя отдать во властя вождя.
О, Оцеола! Жди меня!
И сердце тень увидь мою
я многоцветием цвету.
Подобно дереву стою
в долине гордо и несу
я пламень девушки в себе,
что страстью бродил все во мне.
И пусть проходят дни мои
и будет трудно впереди.
Через 15 лет опять
я буду снова так мечтать.
Алла Мокеева
Россия
© Красимира Иванова Всички права запазени