Город пустой.

Не вижу, кажется,
птиц,
собак,
кошек бездомных.
Точно таким
наш город не помню -
карантинным,

почти прокаженным ...
Грустно везде...
Порталы закрыти...
В страхе шагают

люди в масках ...
...
Город,

опять ты будешь счастливым,
нежным, веселым! ...
Будешь снова жить ты!

Перевод автора

НАШИЯТ ГРАД ДНЕС

Пуст е градът.
Няма ги даже
гълъби,
псета,
котки бездомни.
Точно такъв
града ни не помня –
карантинен...
Сякаш прокажен...
Носещ тъга...
Мъртвило веещ...
Тук-там пристъпват
хора със маски...
...
Пак ще си весел!
Пак ще си ласкав!...
Пак ще си ти!
И ще живееш!

Живодар Душков

19 март 2020 г.

Русе