Once again I’m wide awake.
Waiting for this time to mend this heart of mine,
That keeps on breaking.
Newspapers I throw away
Wash the dishes in the sink
3 am, on Tuesday
I have to much time to think.
I could call out to heaven
I could crawl down through hell
Nothing will change the way
the way they are,
and nothing every will
He thinks I can’t hear him cry
And I pretend I don’t know all
about the 3 am’s he spend
wrestling with your ghost.
I hear him call out to heaven,
I watch him crawl down through hell
He still can’t get over you
I know he never will
Nothing he says can bring you back
He’s got nothing left to show
But a pocket watch and memories
For that kiss out in the snow
I hear him call out to heaven,
I watch him crawl down through hell
He still can’t get over you
I know he never will
I hear him call out to heaven,
I watch him crawl down through hell
He still can’t get over you
I know he never will.
------------------
Вторник, три сутринта
Вторник, три сутринта.
Още веднъж съм напълно будна.
Чакайки за това време, да закърпи това мое сърце,
което продължава да се разбива.
Вестниците, които захвърлям.
Измивам чиниите в мивката.
Три сутринта, във вторник.
Имам много време да мисля.
Мога да повикам рая,
мога да пълзя долу през ада.
Нищо няма да промени начина,
начина по който сме,.
И нищо никога няма.
Мисли си, че не мога да го чуя да плаче.
И се преструвам, че не знам нищо.
За сутрините в три, прекарани
в борба с призрака ти.
Чувам го да вика рая.
Гледам го, да пълзи долу през ада.
Все още не може да те преодолее.
Знам, че никога няма.
Нищо, което каже не може да те върне.
Нищо не му остава да покаже.
Освен джобен часовник и спомени.
От онази целувка, вън в снега.
Чувам го да вика рая.
Гледам го, да пълзи долу през ада.
Все още не може да те преодолее.
Знам, че никога няма.
Чувам го да вика рая.
Гледам го, да пълзи долу през ада.
Все още не може да те преодолее.
Знам, че никога няма.
© Диляна Неделчева Всички права запазени