Къде ли не бях,
къде ли не бродих –
навсякъде тебе
очите ми търсят.
Почакай ме още,
мой близък и роден –
за тебе в сърцето си
стихове нося.
Отново е юни.
Тополите сипят
пух снежен
и сякаш януарски е ден.
И виждам –
пред мене си-
сребърно-нежен
от юнския сняг,
по теб нестопен.
Но вятър отнася
пухчета летни,
ти леко ги махаш
от свойто лице...
Аз помня те,
вярвам в думи заветни
и в моите песни,
и в твойто сърце.
***
Где б не была я,
где б ни скиталась
Всю тебя
своим взглядом ищу.
Ну погоди еще самую малость
Внов я стихи
о тебе напишу.
Снова и снова
пух свой роняет
Тополь в июне
как снег в январе
Только в июне он не растает,
И ты пред глазами
стоишь в серебре.
Ветер уносит
нежные комья.
Ты их с лица
потихоньку смахнешь.
Я в тебя верю, я тебя помню,
Знаю, что песни мои
ты поешь.
Июль 2004.
Олга Малцева - Арзиани
© Мария Шандуркова Всички права запазени