Баху-Меседу Расулова
Като почукваше с бастун по калдъръмената селска уличка, бавно вървеше сляп старец. Той знаеше наизуст много цитати от Корана, а и много молитви. Съселяните му уважаваха мъдрия дядо и го канеха на всички по-важни мероприятия. Днес се връщаше от тържество по повод раждането на момче. Мъдрецът произнесе молитва и даде на младенеца име.
После, като се връщаше, срещна млад съселянин, отговори на поздравите му и с неговата помощ седна на крайпътен гладък камък. Както винаги, лицето на стареца светеше, озарено от жизнерадостна усмивка. Сложил двете си ръце една над друга върху дръжката на бастуна си, той каза:
–Добре е, че можем да прекратим пътя си, ето така, временно да прекъснем по свое желание изминатото и предстоящото. Ех, ако можехме също да спрем и изтичането на времето, което неумолимо тече от бъдещето към миналото.
–А настоящето? Вие забравихте сегашното време! – учудено каза младият мъж.
–Къде е то, настоящето? То е само един миг! Ето, минутата на нашата среща в ...