Рикардо Бертолди - За всяка прегръдка, която не си получила...

За всяка прегръдка, която не си получила,

за всеки несподелен поглед,

за всеки път, когато си се чувствала невидима,

за всеки път, когато си желала целувка,

а никога не е дошла,

за онова разочарование, което разби сърцето ти,

за умората, която понякога те кара

да забравиш, че и ти си красива,

за онзи залез, който видя сама,

за морето, което усещаш вътре в себе си,

за всяко лека нощ, което си очаквала напразно,

за предаденото доверие...

за обещанията, които не спазиха...

за твоята чувствителност, която понякога те убива,

за твоята чувствителност, която понякога те спасява.

За всичко това ти казвам: „Не спирай никога“:

никога не спирай да очакваш онова лека нощ,

което кара сърцето ти да се чувства живо,

да те прегърнат заради твоята крехкост

и да не я смяташ никога за слабост,

а винаги за един детайл, който те прави различна.

Ти си такава, различна: блестиш и не го знаеш,

имаш силата да прегърнеш и да направиш да се почувстват у дома си,

знаеш как да погалиш, да обичаш, да се грижиш.

Ти знаеш как да бъдеш щастлива.

Дори да ти изглежда трудно,

дори понякога да го забравяш,

дори и да те нараняват.

Знаеш как да влагаш сърцето си навсякъде.

И не казваш нищо...

***

Per ogni abbraccio che non hai ricevuto,

per ogni sguardo non ricambiato,

per ogni volta che ti sei sentita invisibile,

per ogni volta che desideravi un bacio

e non è mai arrivato,

per quella delusione che ti ha rotto il cuore,

per la stanchezza che a volte ti fa

dimenticare che anche tu sei bella,

per quel tramonto che hai visto da sola,

per il mare che senti dentro,

per ogni buonanotte che hai aspettato invano,

per la fiducia tradita

per le promesse che non hanno mantenuto,

per la tua sensibilità che a volte ti uccide,

per la tua sensibilità che a volte ti salva.

Per tutto questo io ti dico “non smettere mai”:

non smettere mai di aspettare la buonanotte

che ti fa sentire vivo il cuore,

di abbracciarti per la tua fragilità

e di non considerarla mai un punto debole

ma sempre un dettaglio che ti rende diversa.

Tu lo sei, diversa: tu splendi e non lo sai,

tu hai il potere di abbracciare e fare sentire a casa,

tu sai accarezzare, amare, prenderti cura.

Tu sai essere felice.

Anche se ti sembra difficile,

anche se a volte te lo scordi,

anche se ti fanno male.

Tu sai mettere il cuore dappertutto.

E dici niente...