ПЕРАЧКИ

        (превод от сръбски)

  Перачки има върху платната на Саве Стойков.

  С песента „Саво, водо, ей платна...

  шестинки* и търновчанки* са прали в потоците.

  Има перачки и върху платната на Реноар и Кристине Делфос от Париж.

  Срещат се рибари на португалски мрежи

  и перачки от Бембаши.

  Перат се дрехи върху платната на Гоген в Понт–Авеню.

  Мъже перачи е имало и в Охридско.

  Пере Зубоц* в нечии очи бели платната на Биляна.

  На реките, през вековете, в семейството на своите бащи, дъщерите

  на перачките са свикнали на живот между миналото и бъдещето.

  Горещите си тела и ненаситните си погледи перат до бяло.

  Големи, сладки и малки – телата им отговарят напълно на всички изисквания.

  Перачките на Катерина Хенц са в галерията на Мона Лиза.

  Прародителката на първата зора и жената с кралски нрави

  във времената на мъртвите стражи къпе децата, съпрузите,

  проститутките, безименние герои и неизвестните страхливци.

  С голи ръце енергично се търка със сапун,

  гребе студена струя

  и във въздуха изплаква мокрите си бедра.

  Под краката ѝ се люлеят зелените завеси от ароматизирани треви.

  Тялото ѝ е един меч и първата светлина на челото ѝ свети.

  Клоните на изгряващото слънце скърцат странно

  и се чува са̀мо триенето на дрехите във водата,

  по-чисто от всяка мечта и кръв.

*шестинки и *търновчанки – жени перачки, които са живеели около Загреб и в Търново, Хърватия

*Пере Зубоц – поет, роден в Невесине, Босна и Херцеговина.

  ПРАЉЕ

            Аутор: Љиљана Фиjaт, Република Србија

  Праље на платнима Саве Стојкова.

  И са песмом „Саво, водо, еј лане...“.

  Шестинске, трнавечке перачице у потоку.

  Реноарове и Кристине Делфос. Париске.

  Причињавајући се рибарима у мрежама

  португалске и праље на Бембаши.

  Које испирате рубље на Понт-Авену, Гогенове.

  Мушке праље (добивалахс). Охридске.

  Пере Зупца, која сукно бели у нечијим очима, Биљана.

  Навикле на живот између прошлости и будућности.

  У породици очева. На рекама, кроз векове, ћерке праља.

  Врелих тела и незаситих погледа, праље у белом.

  Велике и слатке мале, које допуштате телу све прохтеве.

  Перачице Катарине Хенц у галерији Мона Лиза.

  Прамајке прве зоре и човечице са краљевским манирима.

  Чије је време на мртвој стражи. Које перете деци, мужу,

  проститутки, незнаном јунаку или безименој кукавици.

  Голих руку жустро гребете и спирате сапуницу

  хладним пљусковитим млазом.

  Испирате ваздухом своје мокре бутине.

  Под чијим се ногама љуљају зелене завесе миришљаве траве.

  Чије је тело мач један и којима је светлост на челу, што прљи.

  Удно којих на огрејалом сунцу гранчице шкрипе

  и чује се само трљање рубља у води,

  чистије од сваког сна и крви.