SIGNS OF LIFE

(Instrumental)

ПРИЗНАЦИ НА ЖИВОТ

(инструментал)

LEARNING TO FLY

Into the distance, a ribbon of black
stretched to the point of no turning back
A flight of fancy on a wind swept field
Standing alone my senses reeled
A fatal attraction is holding me fast
How can I escape this irresistable grasp?

Can't keep my eyes from the circling sky
Tongue-tied and twisted just an earth-bound misfit, I

Ice is forming on the tips of my wings
Unheeded warnings, I thought I thought of everything
No navigator to guide my way home
Unladened, empty and turned to stone

A soul in tension that's learning to fly
Condition grounded but determined to try
Can't keep my eyes from the circling skies
Tongue-tied and twisted just an earth-bound misfit, I

Above the planet on a wing and a prayer
My grubby halo, a vapour trail in the empty air
Across the clouds I see my shadow fly
out of the corner of my watering eye
I dream unthreatened
by the morning light
could blow this soul right through the roof of the night

There's no sensation to compare with this
Suspended animation, a state of bliss
Can't keep my eyes from the circling skies
Tongue-tied and twisted just an earth-bound misfit, I

УЧЕЙКИ СЕ ДА ЛЕТЯ

В далечината, черна лента

се простира до точката, след която няма връщане.

Полет на мечтата над галено от вятъра поле.

Седя си сам, а моите сетива се им се завива свят.

Фатална атракция ме държи здраво,

как мога да избягам на тази неустоима прегръдка?

Не мога да удържа очите си от въртящото се небе,

с вързан език си оставам един заземен неудачник, аз.

Лед се образува под връхчетата на крилете ми.

Неспазени предупреждения, мислех си, че съм измислил всичко.

Нямам навигатор, да ме води към вкъщи.

Разтоварен, празен и станал на камък.

Душа под напрежение, която се учи да лети.

Заповядана да седи на земята, но решена да опита.

Не мога да удържа очите си от въртящото се небе,

с вързан език си оставам един заземен неудачник, аз.

Над планетата върху едно крило и молитва,

моето грубо излъчване сега е парна следа в празния въздух.

През облаците аз виждам как сянката ми лети,

през ъгъла на сълзящото ми око.

Аз мечтая не притеснен от утринната светлина...

... тази душа може да пробие през покрива на нощта.

Няма друго такова усещане,

спряла анимация, благоденствие,

Не мога да удържа очите си от въртящото се небе,

с вързан език си оставам един заземен неудачник, аз.

THE DOGS OF WAR

Dogs of war and men of hate
With no cause we don't discriminate
Discovery is to be disowned
Our currency is flesh and bone
Hell opened up and put on sale
Gather round and haggle
For hard cash, we will lie and deceive
Even our masters don't know the webs we weave

One world, it's a battleground
One world, and we will smash it down
One world... one world

Invisible transfers, long distance calls
Hollow laughter in marble halls
Steps have been taken, a silent uproar
has unleased the dogs of war
You can't stop what has begun
Signed, sealed, they deliver oblivion
We all have a dark side, to say the least
and dealing in death is the nature of the beast

One world, it's a battleground
One world, and we will smash it down
One world... one world

The dogs of war don't negotiate
The dogs of war won't capitulate
They will take and you will give
And you must die so that they may live
You can knock at any door
but wherever you go, you know they've been there before
Well winners can lose and things can get strained
but whatever you change, you know the dogs remain

One world, it's a battleground
One world, and we will smash it down
One world... one world

КУЧЕТА НА ВОЙНАТА

Кучета на войната и мъже на ненавистта,

без кауза ние не разделяме.

Откритията ще бъдат отречени.

Нашата валута е плът и кост,

ада се е отворил и прави разпродажба,

идвайте и се пазарете,

за пари в брой, ние лъжем и мамим,

дори нашите господари не знаят за мрежата, която плетем.

Един свят – той е бойно поле.

Един свят – и ние ще го унищожим.

Един свят... един свят.

Невидими размени, разговори на далечно разстояние,

празен смях в мраморни зали.

Направили сме стъпки, тих бунт

е отприщил кучетата на войната.

Не можеш да спреш каквото е започнало.

Подписани, подпечатани, те доставят забвение,

ние всички имаме тъмна страна, така да се кажем,

и да се занимаваш със смърт е в природата на звяра.

Един свят – той е бойно поле.

Един свят – и ние ще го унищожим.

Един свят... един свят.

Кучетата на войната не преговарят,

кучетата на войната няма да капитулират.

Те ще вземат, а ти ще дадеш.

И ще трябва да умреш, за да могат те да живеят.

Можеш да почукаш, на която си искаш врата,

но където и да отидеш, ще знаеш че са били там преди теб.

Все пак победителите могат да губят и нещата могат да станат напечени,

но каквото и да промениш, знаеш, че кучетата си остават.

Един свят – той е бойно поле.

Един свят – и ние ще го унищожим.

Един свят... един свят.

ONE SLIP

A restless eye across a weary room
A glazed look and I was on the road to ruin
The music played and played as we whirled without end
No hint, no word her honour to defend

I will, I will she sighed to my request
And then she tossed her mane while my resolve was put
to the test
Then drowned in desire, our souls on fire
I led the way to the funeral pyre
And without a thought of the consequence
I gave to my decadence

One slip, and down the hole we fall,
It seems to take no time at all
A momentary lapse of reason
That binds a life for life
A small regret, you won't forget.
There'll be no sleep in here tonight

Was it love, or was it the idea of being in love?
Or was it the hand of fate, that seemed to fit just
like a glove?
The moment slipped by and soon the seeds were sown
The year grew late and neither one wanted to remain alone

One slip, and down the hole we fall,
It seems to take no time at all
A momentary lapse of reason
That binds a life for life
A small regret, you will never forget.
There'll be no sleep in here tonight
One slip... One slip...

ЕДНО ПОДХЛЪЗВАНЕ

Неспокойно око в объркана стая,

стъклен поглед и аз бях на път към руини.

Музиката свиреше и свиреше, докато се въртяхме без край.

Нито следа, нито дума, която честа и да предпази.

Аз ще, аз ще... тя въздъхна след моето предложение

и след това тя прехвърли дългата си коса, докато моята мотивация

беше тествана.

След това удавени в желание, нашите души горяха,

а аз водих по пътя към погребалния пир.

И без да се замислям за последствията,

се дадох на деградацията.

Едно подхлъзване и падаме в дупката –

не отнема никакво време.

Временна загуба на разсъдък,

която връзва два живота заедно.

Малко съжаление, което няма да забравиш,

няма да се спи тук тази вечер.

Обич ли бе или просто идеята да бъдеш обичан?

Или пък беше ръката на съдбата, която изглежда

се нахлузваше като ръкавица?

Момента отмина бързо и семето бе посяно,

годините остаряваха и никой не искаше да остане сам.

Едно подхлъзване и падаме в дупката –

не отнема никакво време.

Временна загуба на разсъдък,

която връзва два живота заедно.

Малко съжаление, което няма да забравиш,

няма да се спи тук тази вечер.

Едно подхлъзване... едно подхлъзване...

ON THE TURNING AWAY

On the turning away
From the pale and downtrodden
And the words they say
Which we won't understand
"Don't accept that what's happening
is just a case of others' suffering
or you'll find that you're joining in
the turning away"

It's a sin that somehow
Light is changing to shadow
And casting it's shroud
Over all We have known
Unaware how the ranks have grown
Driven on by a heart of stone
We could find that we're all alone
In the dream of the proud

On the wings of the night
As the daytime is stirring
Where the speechless unite
In a silent accord
Using words you will find are strange
And mesmerised as they light the flame
Feel the new wind of change
On the wings of the night

No more turning away
From the weak and the weary
No more turning away
From the coldness inside
Just a world that we all must share
It's not enough just to stand and stare
Is it only a dream that there'll be,
No more turning away?

НА ЗАГЪРБВАНЕТО

На загърбването,

на бледите и тормозените

и думите, които казват,

които ние няма да разберем:

„Не приемай това, което става,

че е просто чуждо тегло,

защото ще осъзнаеш как се включваш

към загърбването.

Грях е, че някакси,

Светлината става на сянка

и затъмнява

всичко, което познаваме,

без да знаем как класациите са се променили,

водени от каменно сърце.

Може да се окажем напълно сами,

в мечтата на гордите.

На крилете на нощта,

докато денят си тръгва,

където безмълвните се събират

в тих акорд,

използващи думи, които ще намериш за странни

и омагьосани от светлината на пламъка.

Почувствай новия вятър на промяната,

на крилете на нощта!

Без повече загърбване

на слабите и обърканите.

Без повече загърбване,

заради студенината вътре.

Просто един свят, който всички трябва да споделяме,

не е достатъчно само да седим и зяпаме!

Само мечта ли е, че

няма да има повече загърбване?

YET ANOTHER MOVIE

One sound, one single sound
One kiss, one single kiss,
A face outside the window pane,
However did it come to this?

A man who ran: a child who cried
A girl who heard, avoice that lied
The sun that burned a fiery red
The vision of an empty bed

The use of force, he was so tough
She'll soon submit, she's had enough
The march of fate, the broken will
Someone is lying very still

He has laughed and he has cried
He has fought and he has died
He's just the same as all the rest,
He's not the worst, he's not the best

And still this ceaseless murmuring,
The babbling that I brook,
The seas of faces, eyes upraised
The empty screen, the vacant look

A man in black on a snow white horse,
A pointless life has run its course,
The red rimmed eyes, the tears still run
As he fades into the setting sun

ОЩЕ ЕДИН ФИЛМ

Един звук, само един звук.

Една целувка, само една целувка,

едно лице зад рамката на стъклото,

как се стигна до тук?

Мъж, който тичаше, дете, което ревеше,

момиче, което чу глас, който лъжеше.

Слънцето, което гори в огнено червено,

видение, показващо празно легло.

Използване на сила, той беше толкова здрав,

тя скоро ще се предаде, стига й толкова.

Маршът на съдбата, пречупената воля,

някой лежи много неподвижен.

Той се смя и той рева,

той се би и той умря.

Той е като всички останали,

не е най-лошия, не е и най-добрия.

И това безкрайно мърморене,

плямпането, което тече от мен,

моретата от лица, очи не уважени,

празния екран, пустия поглед.

Човек, облечен в черно, на снежно бял кон,

безсмислен живот се свърши,

оградените с червено очи, сълзите, които продължават да текат,

докато той се губи в залязващото Слънце.

ROUND AND AROUND

(Instrumental)

В КРЪГ

(Инструментал)

A NEW MACHINE (part 1)

I have always been here
I have always looked out from behind these eyes
It feels like more than a lifetime
Feels like more than a lifetime

Sometimes I get tired of the waiting
Sometimes I get tired of being in here
Is this the way it has always been?
Could it ever have been different?

Do you ever get tired of the waiting?
Do you ever get tired of being in there?
Don't worry, nobody lives forever
Nobody lives forever

НОВАТА МАШИНА (част 1)

Винаги съм бил тук.

Винаги съм гледал зад тези очи.

Чувствам го като повече от един живот,

чувствам го като повече от един живот.

Понякога се умарям от чакане.

Понякога се умарям да седя тук.

Така ли е било винаги?

Можеше ли да бъде по друг начин?

Понякога умаряш ли се от чакане?

Понякога умаряш ли се да седиш тук?

Не се притеснявай, никой не живее вечно.

Никой не живее вечно.

TERMINAL FROST

(Instrumental)

СМЪРТНО ИЗМРЪЗВАНЕ

(инструментал)

A NEW MACHINE (part 2)

I will always be here
I will always look out from behind these eyes
It's only a lifetime
It's only a lifetime
It's only a lifetime

НОВАТА МАШИНА (част 2)

Аз винаги ще съм тук.

Аз винаги ще гледам зад тези очи.

Това е само един живот.

Това е само един живот.

Това е само един живот.

SORROW

The sweet smell of a great sorrow lies over the land
Plumes of smoke rise and merge into the leaden sky:
A man lies and dreams of green fields and rivers,
But awakes to a morning with no reason for waking

He's haunted by the memory of a lost paradise
In his youth or a dream, he can't be precise
He's chained forever to a world that's departed
It's not enough, it's not enough

His blood has frozen & curdled with fright
His knees have trembled & given way in the night
His hand has weakened at the moment of truth
His step has faltered

One world, one soul
Time pass, the river roll

And he talks to the river of lost love and dedication
and silent replies that swirl invitation
Flow dark and troubled to an oily sea
A grim intimation of what is to be

There's an unceasing wind that blows through this night
And there's dust in my eyes, that blinds my sight
And silence that speaks so much louder than words,
Of promises broken

СКРЪБ

Сладката миризма на велика скръб лежи над земята.

Изпарил се пушек се вдига и се слива с оловното небе.

Един човек лежи и си мечтае за зелени поля и реки,

но се буди сутрин без никакъв смисъл да се буди.

Той е преследван от паметта за изгубен рай,

в неговата младост или в мечта, не може да бъде сигурен.

Той е окован завинаги за свят, който си е отишъл.

Не е достатъчно, не е достатъчно.

Неговата кръв е замръзнала и се е свила от страх.

Неговите колена треперят и се подкосяват през нощта.

Неговата ръка е отслабнала в момента на истината.

Неговата стъпка е поддала.

Един свят, една душа.

Времето минава, реката тече.

И той говори на реката за загубената обич и преданост

и тихо отговаря на въртеливата покана.

Тече тъмно и проблемно към нефтеното море,

гримаса напомняща на това, което беше.

Има един неспиращ вятър, който духа през нощта.

И имам прах в очите, който ме заслепява...

... и тишина, която говори толкова по-силно от думите

за не спазените обещания.