Dogs

You got to be crazy, you gotta have a real need
You gotta sleep on your toes and when you're on the street
You got to be able to pick out the easy meat with your eyes closed
And then moving in silently, down wind and out of sight
You gotta strike when the moment is right without thinking

And after a while, you can work on points for style
Like the club tie, and the firm handshake
A certain look in the eye and an easy smile
You have to be trusted by the people that you lie to
So that when they turn their backs on you
You'll get the chance to put the knife in

You gotta keep one eye looking over your shoulder
You know, it's going to get harder, and harder, and harder
As you get older
Yeah, and in the end you'll pack up and fly down south
Hide your head in the sand
Just another sad old man
All alone and dying of cancer

And when you lose control, you'll reap the harvest you have sown
And as the fear grows, the bad blood slows and turns to stone
And it's too late to lose the weight you used to need to throw around
So have a good drown, as you go down all alone
Dragged down by the stone

Gotta admit that I'm a little bit confused
Sometimes it seems to me as if I'm just being used
Gotta stay awake, gotta try and shake off this creeping malaise
If I don't stand my own ground, how can I find my way out of this maze

Deaf, dumb and blind, you just keep on pretending
That everyone's expendable, and no one has a real friend
And it seems to you the thing to do would be to isolate the winner
Everything's done under the sun
But you believe at heart everyone's a killer

Who was born in a house full of pain
Who was trained not to spit in the fan
Who was told what to do by the man
Who was broken by trained personnel
Who was fitted with collar and chain
Who was given a pat on the back
Who was breaking away from the pack
Who was only a stranger at home
Who was ground down in the end
Who was found dead on the phone
Who was dragged down by the stone
Who was dragged down by the stone

Кучета                                 

Трябва да си луд, трябва много да ти се иска,

трябва докато спиш да си нащрек и когато си на улицата,

трябва да можеш да хванеш лесната плячка със затворени очи.

И тогава, тихо приближавайки се по течението на вятъра и незабелязан,

трябва да удариш в правилния момент без да се замислиш!

И след време можеш да поработиш върху оценката за стил,

като примерно вратовръзка и здраво ръкостискане,

онзи поглед в очите и лека усмивка.

Трябва да ти вярват, тези, които лъжеш,

за да може когато ти обърнат гръб,

да имаш шанса да забиеш ножа!

Трябва винаги на гледаш през рамо,

знаеш, ще става все по-трудно, и по-трудно, и по-трудно,

докато остаряваш.

Аха, и най-накрая ще си събереш багажа и ще се преместиш на юг,

ще си скриеш главата в пясъка...

...още един стар човек,

напълно сам и умиращ от рак!

И когато загубиш контрол – ти ще жънеш каквото си сял,

и когато страха се усили – лошата кръв се забавя и става на камък,

и вече е твърде късно да махнеш теглото, което ползва да мачкаш другите,

затова имай леко удавяне, докато потъваш надолу съвсем сам,

повлечен от камъка!

Трябва да призная – малко съм объркан,

понякога ми се струва, че ме използват.

Трябва да седя буден, трябва да се опитам да се отърва от тази зараза,

ако не се боря за моето как ще намеря изхода от този лабиринт?!

Глух, глупав и сляп, ти продължаваш да се правиш,

че всички са заменими и никой няма истински приятели.

И на теб ти се струва, че е най-правилно да изолираш победителя.

Всичко се прави под Слънцето,

но ти в сърцето си вярваш, че всички са убийци!

Кой се роди в дом пълен с болка?

Кой го учиха да не плюе във вентилатора?

Кой му казваха хората какво да прави?

Кой беше пречупен от квалифициран персонал?

Кой беше оборудван с каишка и синджир?

Кой беше потупван по гърба?

Кой се отделяше от глутницата?

Кой беше просто странник вкъщи?

Кой беше затворен най-накрая?

Кой беше намерен мъртъв с телефона в ръка?

Кой беше повлечен от камъка?

КОЙ БЕШЕ ПОВЛЕЧЕН ОТ КАМЪКА!?