(Превод от македонски)
Тогава, когато мислим, като капиляр
ни докосва безсъзнанието;
знаем, че гравитацията
е силата, която привлича
това, което се повтаря.
Земното притегляне
никога не е променяло света
и все пак то е най-тънкият капиляр на космоса,
който постоянно ни променя,
и без да знаем това,
то е силата на една планета,
около която обикалят мозъци, и когато плават на едно място,
тогава само по реда на събитията
ставаме наясно,
че нервните възли държат писмото,
в което пребивава една душа;
тогава, когато писмото от само себе си се пише
и ни разкрива нещо, което вече е съществувало,
знаем, че гравитацията
е силата, която привлича това,
което се повтаря.
И знам, че не знаем…
ПИСМО ДО СОКРАТ
Автор: Борче Панов, Македониja
тогаш, кога мислите како капилари
нè допираат со несвесното,
знаеме дека земјината тежа
е силата што го привлекува
тоа што се повторува
земјината тежа
никогаш не го променила светот,
а сепак, таа е најтенката капилара на вселената
којашто постојано нe менува
и без да знаеме за тоа,
таа е сила на една планета
околу која кружат мозоци и кога лебдат во место
тогаш, кога само по редот на случувањата
стануваме свесни
дека нервните јазли го држат писмото
во кое престојува една душа
тогаш, кога писмото само од себе се пишува
и ни открива нешто што веќе постоело,
знаме дека земјината тежа
е силата што го привлекува тоа
што се повторува
и знаме дека не знаеме...
© Латинка-Златна Всички права запазени
Считам за необходимо да отбележа, че се чувствам радостна, че се докоснах до поезията на Борче и че направих този превод!