Хайнрих Хайне

Поглед – смърт в красива бездна.  

Как обичам песента звънлива,           

дето някога в Тоскана                     

чух над мен да се разлива.              

Пя я скитницата малка,                       

кърпеща рибарски мрежи.                   

Гледа ме, додето, тръпнещ,                  

не отпих от устни свежи.                      

Пак си спомних за морето,

песен, мрежи и лагуни,

щом те срещнах. Май ще трябва         

тебе също да целуна.   

Augen, sterblich schöne Sterne       

Also mag das Liedchen klingen,     

Das ich weiland in Toskana               

An dem Meere hörte singen.           

Eine kleine Dirne sang es,

Die am Meere Netze flickte;

Sah mich an, bis ich die Lippen

An ihr rotes Mündchen drückte.

An das Lied, an Meer und Netze

Hab ich wieder denken müssen,

Als ich dich zuerst erblickte -

Doch nun muß ich dich auch küssen.