Портрет / Николай Гумильов/
ПОРТРЕТ
Николай ГУМИЛЁВ
ПОРТРЕТ
Николай ГУМИЛЬОВ
Лишь чёрный бархат, на котором
Забыт сияющий алмаз,
Сумею я сравнить со взором
Её почти поющих глаз.
Её фарфоровое тело
Томит неясной белизной,
Как лепесток сирени белой
Под умирающей луной.
Пусть руки нежно-восковые,
Но кровь в них так же горяча,
Как перед образом Марии
Неугасимая свеча.
И вся она легка, как птица
Осенней ясною порой,
Уже готовая проститься
С печальной северной страной.
Със черен бархет, върху който
забравен е блестящ елмаз,
могъл бих да сравнявам тоя
почти напяващ взор тогаз.
И порцелановото тяло
подтиска с тъжна белота,
като цветче от люляк бяло
под избледняваща луна.
Ръцете и са нежен восък,
но в тях гореща е кръвта,
тъй, както пред Светата Дева
неугасима е свещта.
И лека тя е, като птица
във ясна есенна зора,
решена скоро да напусне
печална северна страна.
© Гинка Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Гумильов е много готин автор и е можело да си поиграеш малко повече, например с ритъма. Има една печатна в "икАНона божа", според мене трябва да стане "икона Божа", а най-добре направо да се махне и да се измисли как да се сложи там Дева Мария, щото разликата ми се струва значима.
Вярно е, че римите между първи и трети стих в оригинала са понякога приблизителни (птица-проститься, тели-белой) но птица-напусне ми се струва малко прекалено.
Не се обезсърдчавай, сигурен съм, че преводът е съвсем възможен, но просто му трябва още!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Помислих върху предложението на Тошко за иконата.
Ръцете и са нежен восък,
но в тях гореща е кръвта,
така пред майчицата божа,
неугасима е свещта.